Моята музика най-добре от всички я разбират децата и животните ♫ Игор СТРАВИНСКИ

От родния Ломоносов до Париж, Холивуд и Харвард, Стравински реди нотите на своя необикновен живот ярко и страстно. Наричан е „Музикалният Прометей”, „Композиторът- хамелеон”, „Законодателят на музикалните моди”, „Изобретателят на нови музикални блюда”, „Човекът с хиляда и един стила”. Многоликият Игор – голямата любов на Коко Шанел, композиторът, чиято творческа съдба е благосклонна и щедра за сметка на личната, която му отнема най-любимите на сърцето му хора. Руснак по рождение, французин и американец по гражданство, кариерата на Стравински като композитор е забележителна със стилистичното разнообразие на работите му. Сдобива се с международна известност с балетите „Жар-птица“ (1910), „Петрушка“ (1911) и „Пролетно тайнство“ (1913), написани по поръчка на прочутия импресарио Сергей Дягилев. „Пролетно тайнство“, чиято премиера предизвиква обществени безредици, напълно променя начина, по който по-късните композитори разглеждат ритмичната структура и до голяма степен утвърждава трайната репутация на Стравински като революционер в музиката.

Портрет на Игор Стравински (1882 ~ 1971) , Жак-Эмиль Бланш, 1915 г.

Композиторите присъединяват нотите една към друга – и това е всичко.

Добрият композитор не подражава – той краде.

Има хора, които разбират музиката, но не я обичат. Те са композитори. Има хора, които не разбират музиката, но я обичат. Те са слушатели. А има и хора, които не разбират и не обичат музиката. Те са музиковеди.

Никога не попаднах на някой, който да изпитва истинска привързаност към мен.

Цял живот аз говоря на руски, мисля на руски, стилът ми е руски. Може би в моята музика това не проличава изведнъж, но то е в нейната скрита природа.

Моята музика най-добре от всички я разбират децата и животните.

Диригентски гения – това е нелепо. Най-добрият диригент е старшината на полковия оркестър.

Възможно е в категорията на надеждните приятели да влизат само приятелите от онова поколение, които вече не могат да станат наши съперници.

Изкуството изисква общуване, а за творецът това се явява насъщна потребност – да раздели своята радост с останалите.

За да твориш, нужна е някаква динамична сила, а коя сила може да бъде по-могъща от любовта?

Неизмеримо повече предпочитам женското общество пред мъжкото.

Единственият възможен коментар към музикално произведение, е друго музикално съчинение.

Отсъствието на действено усилие и навикът към това, което се дава леко, развива у хората мързел.

Огледалата са инструменти  на паметта. В тях виждаш себе си по-скоро такъв, какъвто си бил, отколкото такъв, какъвто изглеждаш в момента.

Човек живее не с реалността, а с образите, съхранени в паметта му.

Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограничението само помага да достигнеш съвършеното изпълнение.

Твърде много музикални съчинения завършват доста по-късно от финала.

Снимки: commons.wikimedia.org

В този ред на мисли