„Светът никога не ще има свой втори Паганини!” ♫ Ференц ЛИСТ
Всеки концерт на знаменития италиански цигулар започвал по един и същи начин. Маестрото, облечен в простоват фрак, взимал цигулката си в ръце и бавно излизал от дълбините на сцената. Поспирал за няколко секунди и оглеждал залата. А после, с дръзка походка стигал до средата на сцената, покланял се отривисто и… започвал да свири.
Всички в залата оставали с усещането, че Паганини владее до съвършенство своята цигулка, че може да извлече от нея всеки звук, който пожелае. Вълшебен миг. Звуци тихи и плавни, плачещи и смеещи се, преплитащи се помежду си, създавайки вълшебна аура в залата. Всеки от слушателите се оказвал въвлечен във водовъртеж от чувства и звуци, на които не можел да устои. И изведнъж, всичко се преобръщало. Паганини отпускал цигулката, покланял се няколко пъти и с дяволска усмивка приемал аплодисменти. На своите концерти маестрото действал като истински психолог. Влиянието му върху публиката започвало с картина на преображението: „Контрастът, който създаваше този човек със самия себе си като изпълнител, действаше на зрителите изумително”, споделят съвременниците на Паганини. Усещането за неразгадана тайна е всъщност основа на неговия музикален гений. Той карал хората да се удивляват, но така, че до края на изпълнението да не успеят да отгатнат, на какво точно се удивляват. След негов концерт, една от неговите почитателки възторжено казала: „Кой би могъл да ви надмине? Навярно само онзи, който може да свири на една струна, но това е съвършено невъзможно.” Цигуларят се усмихнал и само след седмица изсвирил соната, посветена на Бялата Роза на една струна.
До мъдростта и виртуозното майсторство на своето изкуство, Паганини достигнал по пътя на много болки и страдания. Тълпата била пленена от величието и трагизма на неговата съдба, и възхвалявайки го, чувствала, че аплодира неповторим гений, който едва ли някога би се родил на този свят.
Niccolò Paganini (1782 ~ 1840), by Jean-Auguste-Dominique Ingres, 1819
♫
И винаги помни, че твоят Бог говори с тебе на езика на твоя инструмент.
♫
На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават.
♫
Изучавай природата на своя инструмент. Започни с мисълта, че далеч не всичко знаеш за него.
♫
Ако не се упражнявам само един ден, го забелязвам само аз. Ако не се упражнявам два дни, го забелязва вече публиката.
♫
Знание чрез страдание.
♫
От великите не се боя, унижените не ги презирам.
♫
Трябва да чувстваш силно, за да почувстват и другите.
♫
Талантливия не го обичат, а гения го ненавиждат.
♫
Качествата на цигулката са много по-богати, отколкото са си мислили, мислят и ще мислят всички наши предшественици и последователи.
Портрети: Niccolò Paganini (1819), by Jean-Auguste-Dominique Ingres, en.wikipedia.org; Niccolò Paganini (1782–1840), figure-skating.wikia.com
