„За да бъде актьорът добър, неговото тяло трябва да му служи като акордиран инструмент”. В това вярваше Коста Цонев, претворил над 150 театрални и повече от 100 кино роли. Той пише театралната история като Ричард в „Ричард III“, Жак в „Както ви се харесва”, Тибалт в „Ромео и Жулиета”, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Драгобер в „Кралският бръснар“, чорбаджи Петко в „Първите“ от П. Ю. Тодоров. Незабравими са героите му в „Баща ми бояджията“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Господин Никой“, „Тайфуни с нежни имена“, „Голямата скука“, „Бъди щастлива, Ани“,, „Жребият“, „Дом за нашите деца“.
Дон Кихот от мюзикъла „Човекът от ла Манча“ се превръща в ролята на неговия живот и остава едно от върховните постижения в кариерата му. За нея - една актьорска изповед от книгата „Моите жени, моите роли“ (Изд. Ню-Медиа-Груп).
Коста Цонев в ролята на Дон Кихот от телевизионния мюзикъл „Човекът от ла Манча“, 1968 г.
Коста Цонев в ролята на Дон Кихот от телевизионния мюзикъл „Човекът от ла Манча“, 1968 г.
♥ Ролята на моя живот
Май има на този свят нещо като реабилитация. Като се върнах от снимки, извика ме на разговор новата директорка на телевизията – Леда Милева. Беше се върнала наскоро от Ню Йорк с плочите и сценария на „Човекът от Ламанча“.
– Това – каза тя – е един мюзикъл, който се върти в Ню Йорк с невероятен успех.
Изслушах плочите и се побърках. Боже, викам си, страхотно е! Ще мога ли аз да изпея тези песни? Ще мога да ли изиграя тази невероятна роля?
Преведе се сценарият, песните се аранжираха веднага, записаха се на плейбек и всичко вървеше със страшна сила. Определиха за режисьор Гриша Островски, помощник-режисьор беше Асен Траянов и започнахме снимките в киноцентъра вечер след представление. От 12 до 4-5 часа сутринта. Всеки от артистите спеше може би по 3-4 часа, защото продължавахме работата в театрите – репетициите сутрин, представленията вечер, следобед кой в радиото, кой в телевизията, а нощно време снимахме „Човекът от Ламанча“. Двайсет дни бях в еуфория, денонощието ми беше огласено от великолепните арии на Дон Кихот, живеех само с моя Дон Кихот.
Снимките минаха като на един дъх. Никой от участниците не се оплака. Имаше, разбира се, някои несъобразени неща, несгоди и грешки, но никой не се разсърди за нищо. Двайсет дни бяхме като опънати струни. Играехме, пеехме, танцувахме, получи се прекрасен филм. За сетен път се уверих, че за да се направи добро представление или добър филм, преди всичко литературният материал трябва да е добър. А Дон Кихот е вечен образ.
Тази роля сякаш открай време е била заложена дълбоко в мен. Тя покри артистичните ми мечти, моето художествено кредо. Може би аз самият съм си един Дон Кихот в живота? В най-добрите роли, които съм правил след това и в киното, и в театъра, имаше нещо донкихотовско. Може би не Дон Кихот е толкова луд, колкото всички около него? Дали той не е най-трезвомислещият, докато наоколо са лудите? До ден-днешен хора по улиците усмихнати ми казват:
– Всичко друго може би е забравено, но той остава. Остава с хуманизма, с човечността, с любовта си към хората.
Ако не беше Леда Милева, ако не беше донесла музиката и сценария, ако не беше ме видяла като Дон Кихот, нямаше да имам щастието да изиграя ролята на живота си. Даже като ме викна, аз й казах:
– Извинявайте, но съм наказан от телевизията и не мога да играя.
– Кой те е наказал?
– Ами миналата година по това време…
Тя поиска да й донесат заповедта, видя я и ми каза:
– Заповедта е за шест месеца, оттогава са минали още толкова.
– Е, да – казах, но оттогава никой не ме вика в телевизията.
– Вече ще те викат.
Избрано от: „Моите жени, моите роли”, Коста Цонев, изд. Ню-Медиа-Груп
Снимка: Коста Цонев в ролята на Дон Кихот от телевизионния мюзикъл „Човекът от ла Манча“, 1968 г.
