Прочул България по световните концертни сцени с ярките си народностни произведения – рапсодия „Вардар”, „Българска сюита”, Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита, Панчо Владигеров възпитава и цяло поколение млади композитори като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София. Необятен талант, удостоен с най-високите държавни отличия и международно признание, през 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.
Маестро Владигеров завещава огромно по мащаби и жанрово богатство творчество. Над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби, голям брой безопусни произведения и смесени опуси, съставени като отделни произведения от автора, транскрипции и много часове музика.
За маестро ВЛАДИГЕРОВ, с думи н благодарност и възторг.
(Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория. Българската Държавна агенция „Архиви“)
♫
„Панчо Владигеров е един от най-изтъкнатите, най-живите, най-темпераментните, най-личните представители на българската музикална култура. Неговото име на композитор и изпълнител отдавна е преминало пределите на нашата страна. Няма симфоничен оркестър, няма прославен диригент през последните тридесет години, който да не се е почувствал изкушен да включи в своя репертоар композиции на Панчо Владигеров.
Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре. Роден музикант, още от най-ранни детски дни обречен на музиката, той непрекъснато създава своите нови, изненадващи творби-своите чудни „вариации на багри и теми“, които са едно от най-хубавите достояния на нашето музикално творчество. Няма музикален род, който да не е застъпен от Панчо Владигеров, чиято примерна работоспособност, сдружена със значителната дарба, срещаме само у най-големите.
Наша национална гордост и слава, неговите неувяхващи творби винаги ще носят очарованието и свежестта на едно голямо и пламенно въображение…”
(Николай ЛИЛИЕВ, български поет символист, драматург в Народния театър „Иван Вазов” – част от речта на поета по повод честването на 50-годишния юбилей на композитора, София 1949 г.)
♫
„Властна хармония, бликащо многозвучие, цветист оркестров звук – всичко това показва неговата музика, а и нещо повече – личност, която черпи от пълнотата на една необикновена дарба.” – проф. Йозеф Маркс, австрийски композитор, теоретик и музикален критик.
(Из рецензия за операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, публикувана във в.„Нойес винер журнал”, 3 май 1937 г.)
♫
„Основата на свиренето при мен може да се каже е владигеровска. Той познава пианото до съвършенство. Панчо Владигеров е моят учител, на когото аз дължа всичко – моля ви, отбележете – всичко. Винаги ще съм му благодарен. С гордост отбелязвам и в интервюта, и в разговори по телевизията на всички страни, в които съм концертирал, и в анотациите на плочите и програмите ми незабравимия „първи” период в моята родина, учението ми при Панчо Владигеров. Той е гений с душа на дете, а това е белег на неизтощимата му жизнена енергия, отразена преди всичко в неговото творчество. Той е световноизвестен композитор. Толкова българска е музиката му, толкова неповторими акценти има в нея! Произведенията му се приемат радушно навсякъде, където съм ги свирил – и в Европа, и в Америка.”
(Из интервю на гениалния пианист Алексис ВАЙСЕНБЕРГ)
♫
„Скъпи мой Панчо! С удоволствие ти съобщавам, че слушах твоя втори концерт… Както винаги, твоята музика е пълна с живот, изобилстваща от ярки цветове и отличаваща се със сочен темперамент. Ти пишеш като млад 20 годишен юноша! Браво!…“
(Из писмо на световно известния цигулар Давид ОЙСТРАХ до Панчо Владигеров, 16 ноември 1971 г.)
♫
Източник: vladigerov.org
Снимка: Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория. Българската Държавна агенция „Архиви“, bg.wikipedia.org
