„Време е за промяна, сега се налага да спазваме правилата, нещо, което до сега някак неглижирахме, да се научим, че има по-важни неща от празните събирания на пищни софри, лъскави покупки и безплодни общувания.“
Когато настоящата Корона криза затвори концертните зали, а музиката секна, Тони Димитрова стана доброволка на горещата телефонна линия, открита от община Бургас заради пандемията. Споделя, че изолацията е по-скоро събирач на семейства, които са се отдалечавали във времето. За човещината по време на глобални изпитания, за срещата с болката и безсилието на самотните възрастни хора, и пренареждането на ценностите, WebStage дава думата на обичаната певица на Морето. Благодарим! ♥
Музиката е велик лечител, но днешното време, време за песни ли е или е време за промяна, време да излезем от обичайните си роли?
Налага се песните да почакат, за да се справим с това нещо, което ни обърка, което ни стресна. Да, време е за промяна, сега се налага да спазваме правилата, нещо, което до сега някак неглижирахме, да се научим, че има по-важни неща от празните събирания на пищни софри, лъскави покупки и безплодни общувания.
Ако трябва и в лошото да търсим добро, кое е доброто за вас в тази криза?
Сега, когато е настанала тишина, разхождайки кучето си сутрин, чувам много птички - преди не се чуваха, колите и хората сме много шумни, а сега те пеят и скачат по земята, разхождат се и наистина са свободни. Не подозират даже, че тази тишина и свобода я дължат на нашият страх. Добро за мен в тази криза е, че се събрах с всеотдайни, благородни хора, и това ми дава надежда, че доброто е повече от злото.
Вие самата станахте доброволка на горещата телефонна линия, открита от община Бургас. Какви са най-големите страхове на хората, как ги успокоявате?
Както казах по-горе, част съм от екип от всеотдайни хора. И за мен е гордост, че ги познавам, и че работим заедно. А хората при нас си поръчват храни, лекарства, пенсиите да им вземем (има си екипи за всичко), да им се платят битовите сметки. Имало е няколко случая на уплашени хора, които са плакали, за целта има и доброволци-психолози, с които ги свързваме.
Как това време на изпитания пренарежда съвременните ценности? Кое всъщност се оказва най-ценно за хората?
Хората ще си преценят, кое всъщност е най-ценното. За мен съм си направила и правя все още някакви изводи. Здравето, човещината, благодарността - без тях потъваме във вещи и парцалки, в блато от интриги и глупости, суета, без които спокойно можем.
Изолацията не се ли оказва филтър повече за взаимоотношенията, отколкото за вирусите?
Не знам дали е филтър, но пък може да се окаже, че е и събирач на семейства, които са се отдалечавали във времето. Ще разберем, когато всичко това приключи.
Кое е най-голямото предизвикателство и трудност за вас самата в дни на дълга карантина?
Болката и безсилието на самотните възрастни хора, някои от които нямат кой да ги погледне, малкото, което искат, го искат с неудобство, после се обаждат разплакани да благодарят. Това трудно го преглъщам.
Кое ще бъде първото нещо, което ще направите, когато всичко това отмине?
Ще отида да видя татко и ще го прегърна.
Снимка: Тони Димитрова
