„От… до… От… до… ден след ден, месец след месец, година след година… и ако те попитат миг преди смъртта живял ли си, ще отговориш, без да се замисляш: Да, като говедо, тоест като чиновник! Благодаря, не съжалявам за нищо!“
(Тодор Колев в кадри от филма „Опасен чар“ (1984 г.) на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова, оператор Пламен Вагенщайн)
„Не мислех, че правя филм, който ще се запомни от всички“ ♥ Тодор КОЛЕВ за „Опасен чар”
Създаден първоначално като сценарий и придобил статута на филмова класика с незабравимото изпълнение на Тодор Колев в главната роля, въпреки неголемия си обем, „Опасен чар“ на Свобода Бъчварова е един от значимите български романи от 80-те години на ХХ век.
Интелигентен, очарователен и галантен, персонажът на Тодор Колев е мечтата за всяка самотна жена. Чаровният измамник омайва лековерните дами с предложения за брак, а след това ги изоставя и ограбва. Ловък мошеник, той непрекъснато сменя имената и самоличността си. Театрално-деловите му превъплъщения винаги започват с апломб и завършват с обещание за женитба, защото при всичките си недостатъци нашият герой има едно голямо достойнство: разбира жените и се чувства отлично в тяхната компания.
Ястребовски, Соколов, Буревестников, Мисирков – многото ярки и фалшиви имена на героя с безлична фамилия Гунчев, и един неповторим Тодор Колев, който вълнува, разсмива и ни кара да се замислим за рамкирания живот „от-до“, за единствената любов, която може да покори и най-измамното сърце и изборите, които всеки прави по пътя си.
(Тодор Колев в кадри от филма „Опасен чар“ (1984 г.) на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова, оператор Пламен Вагенщайн)
Буревестников бе арестуван безшумно и тривиално. Мрак се спусна над съдбата му. В един слънчев есенен ден двама мъже седяха един срещу друг. Гросмайстора – зад бюрото, и гражданинът Гунчев – на дървения, нетапициран стол. Лицата и на двамата бяха спокойни и почти дружелюбни. Гросмайстора му бе позволил да пуши цигара и кръстоса по своя типичен начин краката си. Двамата пиеха кафе от големи чаши, приготвено лично от Гросмайстора. Гунчев се бе загледал навън през големия полуотворен прозорец. Дърветата бяха пожълтели и нямаше вятър.
Едно листо бавно се откъсна надолу и падна. Той трепна. Гросмайстора замислено каза:
– Не сте лишен от способности, Гунчев, а така се получава, че действате шаблонно. Финалът на всеки ваш роман е женитба или обещание за женитба.
– Жените са особени същества, с друга психика. Малцина са мъжете, които ги разбират. Всяка жена мечтае да има дете, мъж, дом и семейство, независимо от интелигентността и способностите на ума й. Грехота ли е, че тази проста истина е открил Гунчев? Освен това аз се чувствам далеч по- добре в тяхната среда, отколкото в групата на мъжете!
– Да оставим този въпрос настрани… Исках да изтъкна по-скоро вашите финансови способности. Имате, доколкото знам, и ценз за счетоводител?
– А вие били ли сте чиновник? Впрочем глупав въпрос!… Тръгвате на работа, младеж с мечти и възможности, здраве, сила, веселост, и докъде стигате? Зверска омраза в службата, готови за пет лева разлика в заплатите да се изколят. Цял ден сметки, отчети, квитанции, разписки, кодекси, справки… Загледали ли сте се сутрин в огромните тълпи, тръгнали нанякъде? Едните, идващи от изток на запад, другите – обратно! И се питаш за какво и накъде отиват тези хора с мрачни, угрижени лица, готови да избухнат всеки момент и направят скандал за едно място в трамвая? Така всеки ден… А след работа отиваш у дома грохнал, ядосан, освирепял и си го изкарваш на повехналата жена и мърлявите деца. И годините се изнизват… Един ден, ако дочакаш пенсия, те викат на табла в градинките, ако не я дочакаш, заспиваш сред карамфилите и някой от профкомитета ти държи слово като характеристика от „Личен състав“. Но най-ужасното е работното време… От… до… От… до… ден след ден, месец след месец, година след година, до двата квадратни метра в пръстта, и ако те попитат миг преди смъртта живял ли си, ще отговориш, без да се замисляш: Да, като говедо, тоест като чиновник! Благодаря, не съжалявам за нищо! Исках изборът да е мой! На свобода или в затвора, но изборът да е мой! И ако един ден изляза, ще трябва да помислите за пенсията ми. Все пак съм набрал доста трудов стаж по затворите…
– Интересна идея… И така, гражданино Гунчев, трябва да се разделяме.
Гросмайстора се изправи зад бюрото, но Гунчев продължаваше да седи. – Имам още един личен въпрос…
– Боряна никога нищо няма да научи за вас!
– Вие наистина сте проницателен.
Чак сега Гунчев стана на крака, подаде ръка на Гросмайстора, но той не я стисна, а след кратък размисъл отвори чекмеджето и извади оттам портрета на Боряна.
– Вероятно бихте искали да го вземете?…
Гунчев нищо не отговори, защото не можеше. Мълчаливо протегна ръка и пъхна фотографията под ризата. Успя да се овладее и се усмихна.
От: „Опасен чар“ на Свобода Бъчварова, издателство на БЗНС, София, 1987
* Тодор Колев в кадри от филма „Опасен чар“ (1984 г.) на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Свобода Бъчварова, оператор Пламен Вагенщайн
