Катя Паскалева, ефирна като стих и болезнено истинска в спектаклите на живота. На 23 юли 2002 г. обичаната наша актриса поема към своята Небесна сцена. В паметта на публиката остава с харизматичните си превъплъщения в театъра и киното. Преди години, поетът Петър Анастасов, част от пловдивската интелектуална бохема, посвещава стихотворението си „Тройно огледало“ на актрисата.
(Катя Паскалева в ролята на Йовковата „Албена“, постановка Крикор Азарян, ДТ „Константин Величков“ Пазарджик)
Тройно огледало ♥ На Катя Паскалева
В коридори безкрайни вървя срещу себе си
по килими, изпъстрени с дяволски ребуси.
Огледалце, кажи ми...
Боже мой, огледалото!
А какво ми е взело и какво ми е дало то?
Най-красивата можеш да бъдеш зад рампата,
но какво е театърът - работа, работа...
И в гримьорната с някакъв страх, неспокойно,
търсиш свойто лице в огледалото тройно.
Ти го търсиш с търпение зло, в репетиции,
в простодушни девици и в жени мъченици,
в талантливи сълзи и в бездарни пиеси
и не знаеш сама в тоя хаос къде си.
Но какво е изкуството - работа, работа...
А какво е животът - жестока парабола!
Всеки има начало, зенит и падение,
но забравя това и това е спасение.
И на сцената диша едвам Жулиета,
а вината е впрочем не само в корсета.
И Ромео в антракта си бърше лицето,
а вина за това има само сърцето.
Боже мой, престарели любовници страдат
и преситени юноши плюят с досада.
Би могло да ти стане горчиво и пусто,
но това е животът, това е изкуство...
А животът, макар че звучи неуместно,
означава и дрехи, и хляб, и семейство,
и любов, за която крадеш от съня си
часове неспокойни, случайни и къси.
Нямаш време за друго - очаква те сцената
и поредната роля, оная - безценната.
И се любиш с усилие сляпо на волята,
и къде си по-истинска - в любовта или в ролята?
* Петър АТАНАСОВ
Снимка: Катя Паскалева в ролята на Йовковата „Албена“, постановка Крикор Азарян, ДТ „Константин Величков“ Пазарджик, Сезон 1969/79 г., Архив ДТ-Пазарджик
