„Хората нямат против да са лоши. Но за нищо на света не искат да са за посмешище.“
На 17 февруари 1673 г. Жан-Батист Молиер умира в дома си, часове след като е играл в своята пиеса „Мнимият болен“. Франция губи най-великия си комедиограф, сътворил истинска революция в театъра и шедьоврите „Смешните преструвани”, „Сганарел, или мнимият рогоносец” (1660), „Училище за мъже” (1661), „Училище за жени” (1662), „Тартюф” (1664), „Брак по неволя” (1664), „Дон Жуан” (1665), „Мизантроп” (1666), „Скъперникът” (1668). Времето отдава почит пред бляскавия му талант на драматург, артист, режисьор и майстор на тънката сатира, а пиесите му шестват и до ден днешен по световните театрални сцени.
За Молиер, с безсмъртието на неговото слово.
(A scene from Moliere's L'Avare by William Powell Frith)
♠
От всички безумия, най-голямото е да се опитваш да направиш света по-добро място.
Задължение на комедията е да поправя човека, като го забавлява.
Колкото по-голямо е изпитанието, толкова повече слава носи преодоляването му.
Завистниците умират, но завистта - никога.
Писането е като проституцията. В началото го правиш от любов, след това за няколко приятели, а накрая – за пари.
Ако говориш така, че да те разбират, винаги говориш добре.
Почти всички умират от лекарствата, а не от болестите си.
Хората нямат против да са лоши. Но за нищо на света не искат да са за посмешище.
От всички шумове, познати на човечеството, операта е най-скъпият.
Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини.
Хората могат да превърнат в престъпление и най-невинното занятие.
Човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде.
Вярно е, че раят забранява някои удоволствия, но обикновено може да се направи компромис.
Умираме само веднъж, а за толкова дълго време.
Който е спечелил време, той е спечелил всичко.
* A scene from Moliere's L'Avare by William Powell Frith; chinaoilpaintinggallery
