Мъдростта на времето
(Bronze Marcus Aurelius Louvre)
Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занимаваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очакват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: "Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?" Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоящето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да укориш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.
Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.
Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай настоящето! Разбери какво се случва - било на тебе, било на друг! Раздели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там, където е станала грешката!
Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с благосклонност. И боговете са благосклонни към такива хора, а понякога и съдействуват - за нечие здраве, богатство и слава, толкова добри са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.
Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!
Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите - да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?
Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността. Оплетените една в друга причини са вплели от незапомнено време основата на твоята личност и това събитие.
Ако нещата, чието преследване или избягване те тревожи, не идват при тебе, а ти сам ходиш при тях, твоята преценка за тях ще се успокои и както те ще станат неподвижни, така и ти няма да ги преследваш или избягваш.
Колко порочен и фалшив е който казва: "Решил съм да съм открит с тебе." Какво правиш, човече? Това не бива да се казва предварително. Ще се разбере на място. Редно е да е написано на челото, тутакси да прозвучи в гласа, да проличи в очите тъй, както влюбеният разбира веднага всичко по погледа на любимия. Изобщо откритият достоен човек трябва да бъде като лошо миришещия, та щом приближи и се изправи някой до него, да усети независимо дали желае или не желае. Нарочната откритост е като нож. Нищо по-грозно от приятелството с вълци. От всичко най-вече това избягвай. На достойния, открития и добронамерения човек е изписано в погледа какъв е и веднага се разбира.
Често съм се учудвал, че всички най-много обичат себе си, но държат по-малко на собственото мнение за себе си, отколкото на чуждото. Затова, ако някому се изпречи бог или умен учител и му нареди да не съобразява и мисли за себе си нищо, което да не може да изрече с пълен глас, той дори един ден не би издържал на подобно нещо. Така че повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, отколкото на себе си.
Философът казва: "Не върши много неща, ако искаш да си в добро настроение!". Не е ли по-добре да вършиш нужното, което те кара разумът на общественото по природа същество и както те кара? Това ще ти достави не само доброто настроение, което следва от достойното постъпване, но и онова, което следва от вършенето на малко неща. Ако схване, че повечето работи, с които се занимава и за които говори, не са необходими, човек ще се сдобие с повече спокойствие и свободно време. Затова трябва постоянно да си напомняш: "Да не би това да е от ненужните работи?" И не само ненужните действия трябва да отстраняваш, но и ненужните мисли.
Всичко случващо се е тъй познато и обичайно, както напролет розата и лете плодовете. Нещо подобно са болестите, смъртта, злословието, злата умисъл и всичко друго, което радва или огорчава глупавите хора.
Да си подобен на скала, в която непрестанно се разбиват вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода около нея се връща назад. Когато нещо те разстройва, никога не забравяй да се опреш на този основен възглед: не то е несполука, сполука е да го понесеш благородно.
Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия.
Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму - той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.
Колко лесно е да отхвърлиш и да изличиш всяка тревожеща и несвойствена мисъл и веднага да станеш напълно спокоен и ведър.
Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!
Веднъж преди време ме нарочили, че съм с късмет. Да си с късмет значи сам да си си го отредил, а късмет значи добри душевни наклонности, добри подтици, добри дела.
Най-добрият начин да се защитиш е да не се оприличаваш.
Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорствуващият в собствената заблуда и незнание.
Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да кажат: "Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда смарагд и да запазя цвета си."
Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е възможно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.
Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш всеки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.
Из "Към себе си", изд, Кибеа
Изображения: garydevore.wordpress.com, ancient.eu
