Писмата на великите
Януари, 1915 г., Берлин. 6 месеца след като е оставил своите двама синове и съпругата си Милева в Цюрих, 36-годишният Айнщайн пише писмо на по-големия Алберт. Тогава момчето е на 11.
Скъпи мой Алберт,
Вчера получих твоето скъпо писмо и много се зарадвах. Бях започнал да се страхувам, че повече няма да ми пишеш. Когато бях в Цюрих, ти ми каза, че ти е неудобно, когато идвам. Мисля, че е по-добре да се видим на друго място, където никой няма да нарушава спокойствието ни. Във всеки случай ще настоявам всяка година да прекарваме по цял месец заедно, така че да видиш, че имаш баща, който държи на теб и те обича. Освен това можеш да научиш много добри и красиви неща от мен, нещо което друг не би могъл така лесно да ти предложи. Това, което съм постигнал с толкова много усърден труд, не трябва да бъде само за непознатите, а преди всичко за моите момчета. Тези дни завърших един от най-красивите трудове в живота си. Когато пораснеш, ще ти разкажа повече за него.
Много съм доволен, че намираш радост в пианото. Това и дърводелството са по мое мнение най-добрите занимания за твоята възраст, по-добри дори от училището. Защото това са неща, които пасват много добре на млад човек като теб. Главното е да свириш на пианото най-вече неща, които ти харесват, дори ако учителят не ти ги дава за домашно. Това е начинът да учиш най-добре - когато правиш нещо с такова удоволствие, че не забелязваш как минава времето. Аз понякога съм толкова погълнат от работата си, че забравям за обяда...
Целувам теб и Тете.
Поздрави на мама.
Татко
(Einstein with his eldest son, Hans Albert (an engineer), and his grandson, Bernhard – 1936, kingsacademy.com)
Снимки: shapell.org
