Борис ПАСТЕРНАК | Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал

„На звездите приляга им смях,
но вселената глухо место е."

Лош човек не може да бъде добър поет.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.

Понякога сме толкова слепи в любовта си, че не виждаме как отдавайки себе си ние се ограбваме, а човекът, когото обичаме все повече се отдалечава.

Любовта и унижението са несъвместими.

Не мога да обичам истински човек, който не е падал и не се е изправял, който не е отстъпвал, който не предизвиква в мен съпричастност и съчувствие.

Не можем да живеем противно на своите чувства и емоции, в разрез с това, което обичаме, да се радваме на това, което ни носи нещастие. Нашата нервна система не е фантазия, а реалност изградена от фибрите на физическото ни тяло. Някъде там е и нашата душа. Не можем да насилваме до безкрай и безнаказано душата и тялото си.

Литературата е изкуството да откриеш нещо необикновено в обикновените хора и да кажеш нещо необикновено с обикновени думи.

Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва?

Ако насилваме любовта, тя отлита. Ако я пренебрегваме, също ни напуска.

Богатите винаги страдат от излишество. Те са потопени в бездната на излишното – излишни мебели, стаи... излишни чувства... дори излишен живот.

Истинският живот е непрекъснат стремеж към съвършенство.

Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.

Изненадата е най-големият подарък, който живота ни дава.

Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и живота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само с хрян.

Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.

Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали.

Стадността винаги е била убежище за бездарните.

Раждаме се да живеем, не да се готвим за живота.

В този ред на мисли