Омар Хаям и неговите рубаи – шепа четиристишия записани във Вечността:
4.
Когато няма рози и шипковите храсти са добри.
Когато няма слънчев зрак, то нека огънят се разгори.
Когато няма нашето мохамеданско одеяние
камбанарията я бива, и църквата на християните дори.
8.
Минавам за красив в лицето и в косите
и като кипарис строен, две лалета имам на страните
и пак не знам защо предвечният художник
ме засади на времето в лехите.
14.
От тоз въртящ се свод те чакат хиляди беди.
Че имаш тук приятели недей твърди.
Бъди това, което си, додето можеш.
Не питай вчерашния ден, а в днешния бъди.
20.
Не се поддавай на несправедливостите на съдбата,
недей си печали със минали беди душата.
Недей изпуска от ръката си косите на любимата,
не се разделяй с чашата и с механата.
37.
Недей да търсиш радост, тоз живот е мигновение.
Джамшид и Кайкубад са прах, обречен на забвение.
И тъй е със делата ни, света и цялата вселена.
Животът е измама и мираж, и кратко е съновидение.
51.
Прекрасна е върху разцъфнал розов храст росата.
Прекрасно е лицето на любимата върху тревата.
Каквото кажеш за отминалия ден не е добро.
Не говори за него! Днес ми е прекрасно на душата.
Избрано от „Рубайят", превод Владимир Свинтила
Илюстрации ~ deviantart.com, en.wikipedia.org
