„Как ми се иска да съм по-силен. Да вярвам в себе си. Да се осмеля да бъда повече СЕБЕ СИ, да правя нещата, които искам. Да мога по-лесно да достигам до хората. И веднъж вече стигнали дотук: „Иска ми се да съм начисто със себе си. Или казано по-елементарно: Хей, чувствам се добре такъв, какъвто съм, независимо какво мислят другите."
Възможно ли е това да са вашите мисли? Ако да, тогава сте попаднали на правилното място. Защото в тази статия става въпрос за самоувереност, приемане на собственото АЗ и вяра в собствените сили. Или по-точно за това как да усъвършенстваме тези положителни качества в себе си.
Ралф Зенфтлебен, автор на уеб-сайта „Време за живот" и лектор в областта на личностното развитие, ни предлага 10 малки, но изключително ефикасни идеи, водещи до повишаване качеството на живот. Онзи добър живот, в който се чувстваме по-силни вътрешно, тъй като все повече вярваме в себе си и все повече приемаме собственото си аз.
Прочетете идеите, отъждествете се с тях и се оставете да ви одухотворят. Осъществяването дори само на една от тях ще направи живота Ви малко по-красив и по-богат.
1. Мога да си позволя грешки (самоприемане)
„Като човек аз съм в хармония със себе си такъв, какъвто съм, въпреки слабостите, грешките и странностите ми."
Да приемаш себе си означава да се чувстваш добре с това, което си. Например: Да, имам гърбав нос, но въпреки това като човек се чувствам добре в кожата си.
Големият въпрос е: Как точно се изгражда това поведение на приемане на собственото Аз в живота? Всеки ден да живееш добре дори с това, което не харесваш в себе си.
За целта един елементарен съвет, който обаче изисква известни тренировки. Т.е. подходът, който излагам тук, има резултат единствено, ако се прилага редовно.
Помислете за свое качество, което не харесвате и което редовно Ви създава пречки. Нещо, за което всеки път казвате: „Ужасно е, че съм такъв." Или дори: „Мразя се заради това."
Например:
• Външни белези като твърде голям нос, повечко килограми или нисък ръст
• Качества на характера като срамежливост, раздразнителност, бавно схващане на нещата
• Други обстоятелства като ниска степен на образованост, безработица, липса на деца, самота
Може да използвате всяко нещо, което принципно не харесвате в себе си.
Кажете следното: „Въпреки че съм ..., аз се чувствам добре в собствената си кожа и съм заслужил хубавите неща в живота си."
Под добри неща имам предвид любов, уважение, благосъстояние, признание и др.
Това изречение е отражение на един фундаментален факт в живота, който принудително трябва да вкорените в себе си.
Ние, хората, имаме различни слабости и проблеми. Всеки един от нас. Дори най-красивите и преуспелите. Независимо от това е необходимо да се чувстваме добре със себе си. Всички сме заслужили хубавите неща в живота, независимо дали сме перфектни или не.
Защото ако само перфектните заслужаваха хубавите неща, то тогава никой не ги заслужава. Защото никой не е перфектен. Вие не сте, аз не съм, Мадона или Джордж Клуни също не са.
Ето и примера към по-горното изречение: „Въпреки че съм твърде пълен/срамежлив/страхливец и т.н., аз се чувствам добре със себе си и заслужавам хубавите неща в живота."
Правете упражнението няколко пъти на ден. Особено в моментите, когато се улавяте, че започвате да се самоукорявате и да отричате собствените си качества.
Това е най-важната точка от всичките 10 идеи. Дори сега да престанете да четете и реализирате на практика само казаното по-горе, вече ще сте направили крачка напред в развитието си.
2. Мога да израствам (вяра в собственото АЗ)
„Мога да направя това или мога да науча нещата, които са ми необходими за неговото реализиране."
Вярата в собственото Аз е онази увереност, че човек може да се справи с предизвикателствата, пред които го изправя животът; вярата, че чрез осъзнаване, упоритост и постоянство се постига всичко започнато.
Т.е. човек вярва в собствените си сили, в способността си за осъществяване на целите, които сам си е поставил.
Например, когато вземете решение да се преориентирате в професионален план. Или се осмелите да се разделите с някого с увереността, че ще успеете да се справите с болезнените обстоятелства. Или пък когато решите да заемете отговорна позиция. Или може би опитате да превърнете хобито си в професия.
Самоувереността е вярата в това, че можем да израстнем като хора. Че можем да научим това, което ни е необходимо по пътя към това израстване. Че имаме право да допускаме грешки, което всъщност е изключително важна част от собствения път. И че сме в състояние да се учим от собствените си грешки.
Това, разбира се, не трябва да се приема като общовалидно правило. За мен например времето за постигане на кариера като балет-майстор или астронавт отдавна е отминало.
Тъй като обаче си разрешавам да уча и да развивам своите способности, се осмелявам да върша много неща. Дори такива, с които никога по-рано не съм се занимавал.
Ако искате да повишите самоувереността си, най-добре започнете с това, да се усъвършенствате като личности. Докажете на себе си, че можете да учите. Научете нов език или придобийте нови умения. Започнете да спортувате. Задълбочете познанията си в сферата на програмирането. Придобийте нова квалификация. Или се занимавайте с нещо, което в училище не ви се е удавало.
Най-добре обаче би било да започнете да учите неща, които имат непосредствена връзка с вашите желания, цели и нужди.
Ако искате да работите самостоятелно, тогава вероятно ще трябва да развиете търговско мислене. Ако искате да осъществите контакт с определен партньор, работете върху комуникативните си умения и откритостта ви в отношенията с другите.
Покажете на себе си, че можете да се усъвършенствате като личност. С това ще нарасне и самоувереността ви.
3. Познавам себе си (самосъзнание)
„Знам кой съм и къде се намирам."
В сравнение с хората с ниска самоувереност, тези с високо самосъзнание често се отличават с по-ясно изразено суверенно поведение. В трудни ситуации те реагират по-спокойно и по-уравновесено. Приемат критиката и общуват спокойно със себе си. Освен това хората с високо самосъзнание повече действат, отколкото реагират на случващото се. И се заемат с неща, които са важни за тях.
Защо самоуверените хора могат това? Защото са наясно с няколко важни неща:
1. Самоуверените хора знаят кои са.
2. Самоуверените хора знаят какво е важно за тях.
3. И най-вече: Самоуверените хора притежават здравословно усещане за собствените си граници, т.е. какво за тях е приемливо и какво излизащо извън нормите, неприемливо поведение.
Именно тези познания са източникът на стабилност. И точно защото такива хората знаят това, трудно се поддават на изненади и трудно могат да бъдат извадени от равновесие. Тяхната яснота за нещата им осигурява вътрешна увереност.
Тези три изброени до момента точки представляват пътят, който трябва да извървите към постигане на повече суверенитет.
1. Разберете кой сте.
2. Открийте какво е важно за вас и с какво не сте готови да направите компромис.
3. Дефинирайте своите граници. Вземете решение за това какво за в бъдеще да позволявате на другите хора и какво не.
Изясняването на тези три въпроса не става като с магическа пръчка. Но си заслужава да им отделите повече време, да ги разгледате по-задълбочено, за да може вие самите да добиете повече яснота.
А това ще ви донесе повече сигурност и суверенитет.
4. Аз съм истински (автентичност)
„Аз съм такъв, какъвто съм и това е, което съм аз."
Колкото повече се научаваме да се приемаме, толкова по-действителни, истински и автентични ставаме. Т.е. все по-често показваме на самите себе си какви всъщност сме. Без да се срамуваме, че сме такива, каквито сме. Вече нямаме необходимост да се крием.
И така всъщност по-често можем да казваме: Какво мислиш за мен е твой проблем, а не мой.
Автентичността е следствие от самоприемането.
Нещата обаче функционират и по обратния път. Ако съзнателно се осмеля да покажа на себе си какъв съм, се увеличава степента на самоприемане. Дори да не съм разкрил всички карти пред себе си. Дори когато в известна степен се срамувам от собствените си грешки, недостатъци и слабости.
В психологията наричаме този принцип „действай така, все едно". Ако се държите така, все едно се осмелявате да бъдете истински и достоверни, то вие повличате след себе си вашето самоприемане и все повече и повече се научавате да приемате себе си.
Важното в случая е да започнете много внимателно. Разкрийте се най-напред само пред определени хора, на които имате пълно доверие. Разкажете им за своите страхове, слабости, грешки, за нещата, които понякога ви се иска да се случват по-различно. Говорете за срамежливостта и ранимостта си. И ще видите колко бързо ще изградите нова връзка с тези хора – такава, каквато до момента вероятно не сте изживявали. Споделянето на собствената ранимост полага основите на връзка, която е особено дълбока. Но както казахме: Бъдете предпазливи. Започнете с ваши наистина доверени хора. И колкото по-често се разкривате такива, каквито сте, толкова повече ще нараства вашето самоприемане.
Друг вариант: Направете списък с нещата, които не харесвате в себе си и от които понякога се срамувате. Просто изкарайте всички демони на хартия. Това само по себе си може да има пречистваща роля. След това сортирайте отделните точки, като най-отгоре оставите най-малко притесняващите ви неща, а по-надолу запишете истинските шлагери.
Опитвайте се все повече и повече да разкривате нещата, които стоят в началото на списъка. Открито признавайте, че сте такива, каквито сте.
И в разговор, когато забележите, че някой упреква себе си, казвайте все по-често „Да, и при мен е така." Разбира се, ако споделяте един и същ недостатък и същевременно и двамата се оплаквате от него. Ще забележите колко много хора се притесняват от същите неща. А в такива случаи връзката и споделеността имат невероятен лечебен ефект.
Т.е. все по-често и с бавни стъпки разкривайте пред себе си какви точно сте. Споделяйте страховете си. Казвайте, когато нещо не ви е приятно.
Или казано по друг начин: Бъдете все по-истински, действителни и автентични. Съвсем целенасочено. Това изисква смелост. Но ще видите, че така ще започнете да приемате себе си все повече и повече. Съответно ще получавате и повече уважение от хората, които имат значение за Вас.
5. Удовлетворявам собствените си нужди (грижа за самия себе си)
„Заслужил съм да ми се случват хубави неща в живота."
Всеки от нас има своите нужди. Например:
• нужда от любов, задружност, споделеност и свързаност
• нужда от психическа и емоционална стабилност
• необходимост от здраве и благополучие
• необходимост от това нещата, които вършим, да функционират и да имат положителен резултат (наричан още успех) или
• необходимост от свобода, възможност за избор и самоопределяне.
Нуждите на всеки един от нас, разбира се, са различни. Едни имат особена нужда от социализация, докато за други свободата е от особено значение. Всички сме различни. И в същото време не толкова. Не е толкова трудно да откриеш човек със същите нужди като твоите.
Да имаме нужди не е проблем. Проблем е, когато не си позволяваме да имаме свои нужди. Когато не вярваме, че сме заслужили красивите неща в живота като любов, благополучие или самоопределяне.
Много хора срещат огромни затруднения да се застъпят за своите желания и интереси пред самите себе си. Често защото смятат, че не са достатъчно добри, дисциплинирани или достойни за хубавите неща.
И тук идва добрата и същевременно трудна за приемане новина: Има един-единствен човек, който може да ви даде разрешение да се възползвате от хубавите неща в живота. И този човек сте самите вие.
Мога да Ви кажа: Хей, ти си наистина страхотен човек. Дори вие самият вероятно все още да не можете да се оцените напълно реално. С гореизказаната фраза аз изрично ви разрешавам да изживеете своята нужда от любов, взаимност, уважение, благополучие или самоопределяне. Търсите любов? Изисквайте респект и самоопределяне. Позволявам ви.
Моето позволение обаче е абсолютно без значение. Както и разрешението на вашите родители или семейство – дори да има известна тежест, то в повечето случаи не играе никаква роля.
Единственият, който може да ви даде позволение, сте самият вие.
Често това не е нещо, което може да се промени в един миг. Не става просто така да дръпнеш шалтера. Би било хубаво, но нещата, за съжаление, не се получават по този начин.
Да си позволиш да достигнеш до хубавите неща най-често е пътуване, което се състои от съвсем малки стъпки, дори стъпки назад, докато най-накрая стигнеш там, за където си тръгнал. Ако, разбира се, не се откажеш. А си заслужава да не се отказваш. Защото целта на пътуването е изключително ценна и необходима в живота.
Първата стъпка например може да бъде възприемането на собствените нужди. Често си задавайте въпроса: От какво имам нужда точно в този момент? Дали е спокойствие, защитеност, развлечение?
След това се запитайте: „Мога ли да си позволя да удовлетворя тази своя нужда?"
Опитайте се все по-често да отговаряте с „Да". Разрешавайте си хубавите неща, от които имате нужда. Все повече и повече.
Източник: www.zeitzuleben.de
Изображение: coriwong.com, freedomfromlimitingbeliefs.com
