На 21 октомври големия руски режисьор празнува своята 70-та годишнина

През лятото, Никита Михалков издаде автобиографичната си книга „Территория моей любви", в която разказва за прочутите си предци, родственици,семейство, приятели, колеги и разбира се, филмите, които е режисирал. „LENTA.RU" публикува цитати от тази толкова интересна на истории биография, част от които споделяме в вас.

 

1

Обичам гениалните думи на Юз Алешковски – „Свободата – това е абсолютното доверие в Бог". Не вярата, а именно доверието. Аз не просто вярвам в тебе, аз ти доверявам всичко мое. Затова съм свободен.

Аз никога не съм бил дисидент, защото никак не обичам обединенията около „Не". Това е разрушително. Обичам обединенията около „Да".

Без хумор не е възможно да работиш в киното. Тогава, след заснемането на първия филм, започваш да считаш себе си за гений, и никой вече не може да те отклони от тоя пагубен път. А още по-добре - да си непризнат гений. Да ругаеш безогледно колегите си и да разправяш, как ти би изиграл, как ти би режисирал, но ей на – не са ти дали тая възможност.

Един път се случи да изгоня актьор, който по време на снимки си погледна часовника - в очакване на обяда, навярно. Той няма как да работи в екипа ни, защото не споделя нито вниманието, нито енергията си в останалите актьори пред камерата.

2

Оставете класиците на мира! Понякога си представям, какво би направил Достоевски с режисьора, решил да заснеме неговите „Братя Карамазови", по начина, по който се режисира в наши дни. Или как би постъпил Гогол, виждайки какво са сътворили с неговите „Мъртви души"?

Повече ме интересуват не сълзите в очите на актьорите, а начина по който се раждат те. Когато актьор в драматична сцена не знае как да играе, той веднага се разплаква и всички охкат и ахкат – о, как играе той! А сълзите му са толкова лесни...

Журналистите типично в свой стил питаха баща ми, уж наивно – „Разкажете ни, как стана така, че вие и при Сталин, и при Хрусчов, и при Брежнев – все сте били на почит?". А баща ми без никаква пауза отвърна – „Волга тече при всяка власт".

Готови да застанат доброволно на ешафода – ето такива хора предизвикват моето възхищение. В същото време не мога да съдя онези, които са съхранили живота си, без да декларират своята гледна точка, но и без да вършат зло. Към тези хора принадлежеше моя баща.

Руският човек така е устроен. Ние нямаме свобода, ние имаме воля, а това са съвсем различни неща.

Като стана дума за възпитанието... Вървя си аз по Тверски, стоят на ъгъла момичета с леко поведение. Познаха ме. Една от тях пожела автограф. „Как се казваш?" – питам я. „Наташа". Пиша на едно листче – „На милата Наташа...". А тя – „Благодаря ви, Никита Сергеевич, вашите филми ме възпитаха!". Е, ето такава е историята.

3

Източник ~ www.lenta.ru 
Снимки ~ celebs-place.com, esquire.ru