За да спрем да умираме бавно и да започнем да живеем отново
Всяка непреживяна емоция – гняв, страх, радост, скръб – ще търси изход до тогава, докато не се създаде друга ситуация, в която тя ще може да се прояви и да бъде изживяна.
Ние сме живи хора и е съвсем естествено да изпитваме различни по сила емоции, често неприятни и тежки за самите нас. И е важно да се научим да ги изживяваме и да им позволим да се проявят, а не да ги таим дълбоко в себе си. Останали в нас, те се превръщат в нерешими проблеми и болести, а ние ще носим този товар без да знаем, че сами сме го създали – тогава, когато не сме се оставили да преживеем дълбоката скръб по изгубен близък, или когато не сме изразили своя гняв в отговор на предателството на любим човек.
Много са случките в живота, които могат да ни наранят, а бумерангът от непреживяното да се върне със страшна сила към нас. Навярно ви е позната ситуацията, в която жена губи един след друг свои близки, но въпреки това се държи „мъжки”, „като герой”. Често съвсем не е случаен факта, че поредицата от тежки лични загуби се повтаря, защото тази жена не си позволява да изпадне в истерия, да се потопи в истинска скръб, да изживее неописуемата тъга в нейната пълнота, да даде време и път на връхлетялата я буря от емоции, за да престане бавно да умира и да започне да живее отново.
По материал на Татяна Плотникова, Журнал Клубер
Картини ~ Pablo Picasso: "Woman with Yellow Hair "(1931), "Le Reve"
