„Има неща, които знаем и такива, които не знаем, а между тях са дверите на възприятието”. В това вярва и за това пише британския писател, поет, драматург и публицист Олдъс Хъксли. Неговите книги „Двери на възприятието” и „Прекрасният нов свят” отварят вратите на Рая и Ада, а всеки читател сам открива истината за себе си.
(1894 – 1963)
След тишината, това, което изразява най-добре неизразимото, е музиката.
Интелектуалец е човек, който е успял да открие нещо по-интересно от секса.
Фактът, че хората не учат от уроците на историята, е най-важния урок, на който ни учи самата тя.
Докато хората почитат Цезарите и Наполеоновците, ще има Цезари и Наполеоновци, които да ги правят нещастни.
В един свят където образованието е предимно вербално, високообразованите хора намират почти за невъзможно да обърнат сериозно внимание на нещо друго освен на думи и понятия. Винаги има пари и докторати за научноизследователска парлама, занимаваща се с онова, което за учените е най-важният проблем - кой кога на кого е повлиял, за да каже какво?
Литературно или научно, либерално или специализирано, цялото ни образование е предимно вербално и за това не успява да постигне целите си. Вместо да превръща децата ни в напълно развити хора, то произвежда студенти по природни науки, които изобщо не познават природата като първичен факт на опита. Натриса на света студенти по хуманитаристика, които не знаят нищо за хуманността, била тя тяхна или чужда.
Не е достатъчно само фразите да са хубави, хубаво трябва да е и онова, за което ги използваш.
Импулсът да надскочиш съзнателното си Аз е основен стремеж на душата. Когато по някаква причина хората не успеят да преодолеят себе си чрез религия, добри дела и духовни упражнения, те са склонни да прибягнат до химическите сурогати на религията - алкохола и синтезираните наркотици.
Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки.
Чувството се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговото осъществяване.
Опитът учи само способния да се учи.
Който се преструва, че подтиква хората към размисъл, него го обичат. Който наистина го прави – ненавиждат го.
Фактите не престават да съществуват само защото някои ги игнорира.
Истинският гений винаги носи със себе си духа на детството, което означава, че никога не губи ентусиазма си.
Снимка ~ maguzz.com, wgbhnews.org
