В името на истината – на това посвещава делото и живота си смелото сърце на журналистиката Ориана Фалачи. Тя е първата италианка, която отразява войната във Виетнам, работи като военен кореспондент в Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война. Тя е жената, която винаги е на барикадите и е готова да стреля с безпощадни въпроси, когато разговаря очи в очи с „недосегаеми” политически лидери и творци. Срещи, които изтръгват душата на интервюирания, за да се доберат до най-съкровеното,  най-истинското и често най-жестокото откровение. Прочути са нейните интервюта с палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, Аятолах Хомейни, Индира Ганди, с гръцкия революционер и мъжа на живота й Алекос Панагулис, премиера на Израел Голда Меир, Вили Бранд, Дън Сяопин, Лех Валенса, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Фидел Кастро, Федерико Фелини, Чарли Чаплин, Шон Конъри.

Ненавиждам интервютата. Винаги съм ги ненавиждала, като започнем от тези, които правехме с така наречените „силни на деня”. За да стане добро едно интервю, то трябва да се промъкне, да задълбае в сърцето на интервюирания. А това винаги е предизвиквало объркване в мен. Винаги съм смятала, че в подобно действие има някакво насилие, жестокост.” – Ориана ФАЛАЧИ

Най-нещастният период от всички е младостта. Защото именно през младостта започваш да проумяваш нещата и забелязваш, че хората не струват нищо. Хората не ги интересува нито истината, нито свободата, нито справедливостта. Тези неща създават неудобство, а хората се чувстват комфортно в лъжата, робството и несправедливостта. Въргалят се в тях като прасета.
От „Един мъж”

Сърцето и мозъкът са без пол. Както и поведението. Ако бъдеш човек сърцат и умен, помни това, аз безспорно няма да бъда между ония, които ще ти наложат да се държиш по един или друг начин, независимо мъж ли си или жена. От теб ще искам само добре да използваш чудото, че си се родил, и никога да не отстъпваш пред низостта. Низостта е звяр, който винаги дебне. Той хапе всекиго от нас, всеки ден. И малко са ония, които не се оставят да бъдат разкъсани: в името на предпазливостта, в името на благополучието, понякога – на мъдростта. Подли, докато рискът ги заплашва, хората стават безстрашни, след като рискът е отминал. Никога да не отбягваш риска, никога, дори когато страхът те възпира. Да се родиш е вече риск.

Студът ми минава, сънят ми минава, щом казвам, че животът съществува – самата аз се чувствам жива. Виж, светва някаква лампа. Чуват се гласове. Някой тича, отчаяно вика. Но другаде се раждат стотици, хиляди деца и майки на бъдещи деца – животът нямаше нужда нито от теб, нито от мен. Ти си мъртъв. Може би и аз умирам. Но това няма значение, защото животът не умира. 
От „Писмо до едно неродено дете”

За щастието
Щастлив? Какво означава за вас щастието? Щастие за вас означава да се избегне глада, студа, мъката, живота. Такова щастие не съществува. Мъката е солта на живота. Да се бяга от мъката, значи да се бяга от живота. Но съществува търсене на щастието, както съществува търсенето на свободата, на любовта. В името на какво лично право бихте искали да отнемете на друг човек правото да търси щастието си?

Какво искате за вашето дете? Никога да не е гладно, да не му е студено, да не го боли, никога да не рискува, за да не заплаща никога поетите рискове. Колко сте лоши с него. Защо не заплачете за харемите? Според вас в харемите жените и евнусите трябва да са били щастливи. Не е трябвало да търсят нито храна, нито покрив, не им е било студено, не са рискували нищо, защото всичко им е било поднасяно наготово. Особено жените: неуки, с кравешки погледи, изтегнати на атлазени възглавници, клюкарстващи помежду си и дъвчещи фурми. Това ли е щастието?”

За Европа
Каква Европа? Европа я няма вече. Има Еврабия. Какво  разбирате под Европа? Този така наречен Европейски съюз с неговата смешна, непочтена конституция, която оставя настрана, тоест отрича нашите християнски корени, нашата същност? Както вече казах, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, пожелан от вечните господари на този континент, тоест от Франция и Германия. Това е лъжа, с нея трябва да се задържи на крака проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада. Извинение, за да се плащат огромни заплати, освободени от данъци, на евродепутати, които заедно с чиновниците на Европейската комисия си живуркат в Брюксел. Това е номер да си навират носа в нашите джобове и да тъпчат организмите ни с генномодифицирани храни.

Месо, което вече не е месо, риба,  която вече не е риба, зеленчуци, които вече не са зеленчуци, пармезан, който вече не е пармезан, мляко, което вече не е мляко, вино, което вече не е вино. Така новите поколения, освен че израстват, без да знаят вкуса на истината, не научават и какъв е вкусът на добрата храна. И заедно с рака на душата телата им също се разболяват. Но най-вече  това е инструмент да се пропускат все повече завоеватели на нашата територия, да им се позволи да обикалят из нашия дом без никакви пречки.

От “Интервю със себе си. Апокалипсис”
Снимки: culturaeculture.it, ciavula.it, rainews.it