Писателите за писателите
„Едва към края на живота си виждаш, че той целият е бил урок, а ти в него – небрежен ученик”.
Това пише руският религиозен философ, литературен критик и писател Василий Розанов. Неговите думи са като отронени листа - спонтанно признание, мъдрост и покаяние. За делата, словата, живота и всичко пропуснато и ненаучено. В своята книга „Апокалипсисът на нашето времето” той споделя своите съкровени размишления, а ние избрахме да споделим с вас кратко негово впечатление за двамата големи на руската литература – Толстой и Достоевски.
„Толстой удивлява. Достоевски трогва.
Всяко произведение на Толстой е здание. Каквото и да пише или дори само да започва да пише – той строи. Навсякъде – чук, отвес, мярка, план, „замислено и решено”. В същността си всяко негово произведение е построено от начало до край.
И никъде няма стрели – на практика, няма сърце.
Достоевски е конник в пустинята, с колчан стрели. И капе кръв, където падне стрелата му.
Достоевски е скъп на човека. А именно „скъпо” няма нищо в Толстой. Вечно убеждава, е, нека го следват убедените. От убежденията въобще нищо не излиза, освен куп хартии и събиращи тези хартии, библиотеки, магазини, вестникарски спорове, и в общия случай – метален паметник.
А Достоевски живее в нас. Неговата музика никога няма да умре”.
Картини: Портрет Ф.М. Достоевского, 1976 г., К.А. Васильев, Портрет Л. Н. Толстого 1873 г., Иван Крамской