Две тефтерчета приютяват непубликувани мисли и записки на Пенчо Славейков, които се съхраняват във фонда на поета в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". На страниците им лирическата миниатюра „Плакала е горчиво нощта” намира своето прозаически огледално отражение, а България, патриотизмът, миналото и бъдещето предизвикват лаконични размишления.
„Навсякъде пътем бисерна роса, но мен ми се стори, че това са сълзите на нощта. Плакала е сирота нощ за своя възлюбен - Денят, когото никога не е видяла в лице, горчиво е плакала и затова нейните сълзи са чисти.”
Плакала е горчиво нощта,
плакала тайно, сирота; –
капила е сълза по сълза
сълзи и – роса по земята
че за нея белий Ден нехае
и не иска да чуй ни да знае
що измъчва нейното сърце
и защо е тъмно нейното лице
А когато се сипна зората
Вредом беше покрита земята
С сълзи губер бисерна роса
во всяка росица сълза
се белий ден тогава засмян
и отмина с чело разведрено.
Всички богове са имали някакво облекло, само музите са били голи – затова и техните служители-поклонници са голи-сиромаси.
Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?
Аз се спрях на брега, но в ликът на природата аз не видях освен обликът на своята душа.
В България има само дървеници и депутати.
За относителните натури всичко е относително.
В 2000 година. Напредък на цивилизацията. Няма война, равенство. Европа ще сглупей, а българите ще станат най-умните хора на света.
Немците са най-глупав народ. Всичкий си ум са вложили в в своите книги, а в главите им нищо не е останало.
Това, което съм чул или видял снощи, мога да си спомня днес само след дълги усилия... в паметта ми, в която ясно живее само миналото.
Пред мен има само три възможности: да полудея, да се самоубия или да влача незавидно съществуване.
* От архива на Пенчо Славейков
