Писмата на великите
Душа… Това ли, дето в нас цвърчи?
Звънче на шут, което моли царя
да го похвали, да го отличи,
а после мре от бедност и мълчи
в тамянен дим, сред здрача на олтаря –
това ли е душата?
Аз виждам сняг от пролетни цветя
в нощта, където скитат световете,
и сякаш нося къс от вечността –
той в мен трепери и крещи с уста,
и иска да политне с ветровете…
Такава е душата!
1896
(Портрет на Рилке от Леонид Пастернак)
Поетът, който преобразява материята и разтваря същността на своето Аз в същността на нещата. Това пише за Рилке българският поет Николай Лилиев. Райнер Мария Рилке оставя своя забележителен почерк в съкровищницата на световната поезия и трогва с музика от стихове. През 1904 година, Рилке води кореспонденция с младия студент и бъдещ поет Франц Капю. Следващите мисли са част от писмата му до него, публикувани в книгата „Писма до млад поет”. За живота и любовта.
(Портрет на Рилке от Oskar Zwintscher)
„Искам да те помоля, доколкото мога, да имаш търпение към всичко, което е неразгадано в твоето сърце и да се опиташ да обичаш самите въпроси като заключени стаи или като книги, написани на някакъв напълно чужд език. Не търси отговорите, които не могат да ти бъдат дадени, защото няма да можеш да ги изживееш. А целта е да изживяваме всичко. Живей с въпросите сега. И може би така, постепенно, без да забелязваш, ще стигнеш онзи далечен ден, който ще донесе отговора.“
„Да обичаш е хубаво, защото любовта е трудна. Едно човешко същество да обича друго – това е може би най-трудната задача, най-тежкият тест. Работа, пред която всяка друга работа изглежда като обикновена подготовка. Поради тази причина младите хора, които са все още начинаещи във всичко, не могат да познават любовта. Те трябва да се научат. С цялата си сила и характер те трябва да се научат да обичат.
Но времето за учене е дълго. Дълго и самотно. Любовта не значи да се предадеш. Тя изисква първо да създадеш от себе си един цял и завършен свят. За какво би послужил един съюз, ако нито едно от нещата, които се свързват, не е завършено само по себе си?
Само в този смисъл, на постоянна работа върху себе си, удари с чука - ден и нощ, младите могат да опознаят любовта. Отдаването на друг, без да си свършил работата по себе си, не е за тях. Да устоиш на изкушението и да продължиш да работиш върху себе си е може би най-голямата жертва, която едно човешко същество може да направи.“
Снимка: zpravy.idnes.cz
