Любовта убива отвътре ~ Жоржи АМАДУ

Жоржи Амаду е от писателите, в чиито романи не просто можете да усетите атмосферата на местата, за които разказва, а буквално да се пренесете там. Достатъчно е да прочете дори само първите страници на някои от романите му, за да се убедите в това. Майсторски преплита реалност и мистика, създавайки усещането за един едновременно реален и нереален свят, в който читателите се потапят с удоволствие.

Произведенията на бразилския писател са преведени в над повече от петдесет държави, включително и у нас. През 1931 година, когато публикуват първия му роман, Амаду е едва осемнадесетгодишен.

Политическите убеждения на писателя обаче стават причина той да изпадне в немилост пред режима на Варгас. Арестуван е няколко пъти, книгите му са забранявани и дори горени. В едно от изгнанията си попада сред личности като Сартр, Арагон и Пикасо – хора, оказали сериозно влияние върху начина му на мислене и светоусещане.

Кой си прави труда да съобщи добра новина? За такова нещо не се бърза, не се страда, никой не припада. Това важи само за лошите новини. За тях желаещи има в излишък, всеки е готов да зареже работата и да си направи труда, да си прекъсне почивката, да се пожертва. Да съобщиш лоша новина, колко вълнуващо!

Със своята невидима ръка смъртта заличава петната от миналото на умрелия, и споменът за него започва да блести като диамант.

Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.

Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава.

Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето.

Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и  т.н. И никой кучи син няма да ги спре!

Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади.

Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее.

Да харесаш някого е лесно, случва се, когато най- малко очакваш, един поглед, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; трудно е да се забрави, самотата изяжда човека; любовта не е трън, който се изважда, тумор, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болка, убива отвътре.

Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света.

В училището на живота няма почивни дни...

Един мъж не може да спи с всички жени на света, но поне може да опита.

Животът беше хубав – човек трябваше само да го живее.

Снимки: veja.abril.com.br, blog.jorgeamado.com.br