Големият френски писател, режисьор, продуцент и литературен критик Фредерик Бегбеде пристига в София на 5 октомври, за да представи най-новия си филм „Идеалът”. Сценарият е базиран на един от големите бестселъри на Бегбеде, „Помощ, простете”, а събитието дава официален старт на второто издание на фестивала CineLibri.
Ние споделяме част от хапливата философия на Бегбеде и го чакаме с нетърпение.
Детето може да е невежо, но не е сляпо. Когато родителите не искат да травматизират децата си, те все пак го правят, защото децата се надяват на ново събиране, което никога не се случва. По-добре веднага да ги предупредят, че смъртта на любовта е необратима.
Това може би е най-лошото нещо: прекрасни родители, които правят всичко, за да сте щастливи, но не успяват.
Детството ми е като онези провалени вечери, които би трябвало да са забавни и всичко е добре организирано (има достатъчно пиене и ядене, хубава музика, всички са красиви и мили), но майонезата се пресича.
Искайки от любов да пощадят децата си, родителите ми ги научиха на изкуството да не се привързват.
Писателят винаги трябва да ви кара да се размечтавате или поне да му завиждате, или в краен случай да го съжалявате, а в останалото време да се преструва, че го прави.
Всичко трябва да се преустрои, да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.
Най-сетне проумях мисълта на Камю: „Трябва да си представим Сизиф щастлив“. Той е искал да каже, че цял живот всички повтаряме едни и същи глупости, но че може би именно в това е щастието. Ще се наложи да се вкопча в тази мисъл. Да обичам моето нещастие, защото то е пълно с изненади.
Да избереш сто книги, които харесваш, означава да покажеш що за човек си – новият ми списък красноречиво говори за моята неграмотност.
В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.
Ние сме на Земята, за да преживяваме на свой ред същите събития като нашите родители, както те са повтаряли грешките на своите родители и така нататък. Това все пак не е толкова страшно. Много по-сериозно е, когато безконечно повтаряме собствените си глупости.
Раят, това са другите, но с него не бива да се злоупотребява.
„Идеалът" от Фредерик Бегбеде
Споделено от colibri.bg
Снимка: kangacan.bloguez.com, laregledujeu.org
