Провъзгласена от принц Шотоку Тайши през 604 г.
Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?
Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?
Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.
В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо, разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.
Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.
Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.
Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възгласи на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.
Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.
Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.
Нека сложим край на гнева и се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.
Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.
Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един негови васали. Как биха могли те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?
Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.
Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века, за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?
Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза гласи, че господари и подчинени трябва да постигнат съгласие. Смисълът е съвсем същият.
Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?
Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.
От „Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот”, Йошико Номура
* Moriya Pursuing Prince Shōtoku who Disappears into a Tree, Utagawa Kuniyoshi (Japan, 1797-1861)
Илюстрация: princeshotokuandhislegacy.weebly.com
