За подобряване на храносмилането пия бира…

При отсъствие на апетит – бяло вино.

При ниско кръвно налягане – червено.

При високо – коняк.

При ангина – водка.

                    – А вода?

                    – Такова заболяване все още не съм имала…

Рита Леви-Монталчини
(1909 ~ 2012 )

Навярно това е част от рецептата за дълголетие на Рита Леви Монталчини – изтъкнат невролог и Нобелов лауреат за медицина, отишла си от този свят на 103-годишна възраст.

Рита Леви е най-възрастната носителка на Нобелова награда, пожизнен сенатор на Италианската република и член на националната и папската академия на науките. Родена в семейството на интелектуалци в Торино през 1909 г., Рита постъпва в Университета на Торино, за да изучава медицина, въпреки убеждението на баща й, че жените не трябва да преследват кариера. Дипломира се с отличие през 1936 г., след което завършва специализация по неврология и психиатрия.

Прокарването на расистки закони от фашисткия режим, спиращи пътя на евреите към италианските университети и други обществени институции, я принуждава да отложи началото на многообещаващата си кариера. През пролетта на 1940 г. Рита бяга във Флоренция и живее в нелегалност с родителите и сестрите си до края на Втората световна война. Дори в тези смутни времена Рита не изоставя своята изследователска дейност. Устройва неголяма лаборатория в своята спалня, където провежда експерименти върху растежа на нервни клетки в пилешки ембриони. През 1947 г. Рита приема покана за работа във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Макар че първоначалната покана е за един семестър, Рита остава тридесет години и през 1958 г. става професор.

През 1986 г. Рита Леви-Монталчини е удостоена заедно със Стенли Коен с Нобелова награда за революционното откритие за факторите на растежа на нервните клетки. Техните проучвания позволяват по-добре да се разбере развитието на нервната система и довеждат до огромен напредък в изучаването на болестите на мозъка като болестта на Алцхаймер, неврологичните усложнения, свързани с диабета, и някои канцерогенни явления.

Аз съм повече артист, отколкото учен.

Тялото може да прави каквото си пожелае. Аз не съм тяло, аз съм душа.

Изобщо не съм развълнувана, нито пък изплашена. Единственото нещо, което ме вълнува все още е живота.
(По повод 100-годишнината си, в интервю пред италианския вестник "Il Messaggero”)

Тайната на моята жизненост е, че живея час за час, непрекъснато заета с научно-изследователска дейност и със социални проблематики. Нямам време да мисля за себе си.

Моята жизненост е следствие от абсолютната липса на интерес към мен самата.

Снимки:  Diversity is beautiful, Tgcom24 - Mediaset.it, Mifacciodicultura