„Посрещайте с леко сърце съдбата си, съдбата, създадена за вас самите.“
Вадим Зеланд е руски квантов физик, автор на редица книги, в които описва теорията и практиката на „транссърфинга“ – термин, измислен от самия него, за да онагледи възможностите на човешкото същество да управлява собствената си реалност по начин, съответстващ на вътрешните му желания и стремежи.
Светът се трансформира в една матрица с гигантски крачки и това не е фантастика. Наистина, не е като в известния филм, в който хората се отглеждат в клетки и животът им е само една виртуална илюзия. Но реалната ситуация е много близка до тази.
С цел да тласнат човек в матрицата, трябва да изтъкат мрежа около нея, мрежа, изградена от зависимости. В последно време там са се появили нови видове зависимости – храната се е превърнала в нещо, което причинява затлъстяване, виртуалната реалност на компютрите е увеличила зависимостта от игрите и Интернет, без мобилните телефони хората страдат от атаките на меланхолия и самота.
Най-лошото е, че човек като роб на системата, не само губи свободата на избора, но започва да иска точно това, което иска и системата. Така това са процесите, които се случват в целия свят.
Не може да се изгради лично щастие, занимавайки се с изграждането на всеобщото. Всеобщото щастие е чиста абстракция – то може да бъде само индивидуално. Този въпрос трябва да се разглежда от съвсем друга страна. Ако всеки се заеме изключително със своето лично благополучие, тогава благоденствието ще стане всеобщо.
Всеки – и само той – знае своя път и всеки има свобода на избор. Вие сами ще намерите пътя си, ако се вслушате в гласа на сърцето си.
Интелигентният човек се учи от грешките на другите, а глупакът научава повече от собствените. Кой урок мислите, че се научава по-добре: този от собствените грешки или от грешките на друг? Интелигентният човек знае само това, кое е правилно и кое е грешно. Стига до информацията, но не чувства истинската есенция на собствените си грешки, както чувства това глупакът, чиято душа страда дълбоко при всяко сътресение на живота. Изглежда, че само един глупак е в състояние да се трансформира в средство на познанието.
Светът е като огледало, отразява твоето очакване от него. Ако не си удовлетворен от света, то ще ти върне обратно твоето неудовлетворение. Ако се бориш срещу него и той ще се бори срещу теб. Когато спрете да се борите, светът ще отговаря на вашите желания. Ако си позволите смелостта да имате това, което желаете, външното намерение ще намери начин да ви го даде. И един ден ще се случи чудото, но изглежда „чудо” само за другите, не и за вас. Може би отчаяно търсите нещо специално? Спрете да бъдете отчаяни за това, а просто го постигнете. Ще направите по-добре ако мислите, че само си вземате това, което ви принадлежи. Вземете си го без да искате и да настоявате.
Искате го, нали? Тогава къде е проблемът? Ще го получите! Обществото има различен сценарий за вас. Принудени сте да се борите за постигане на целта. Трябва да обявите война на себе си и на света. Натрапва ви се, че не сте перфектни и затова няма да постигнете целите си, докато не промените себе си. След като промените себе си, трябва да участвате в битката за спечелите мястото си под слънцето. Този сценарий има единствената цел да взема вашата енергия и да ви натика в една клетка от матрицата. Борейки се със себе си, давате енергия на матрицата.
Ако се присъединиш към битката със света, вие правите абсолютно същото. Постигнахте ли нещо в тази битка? Всеки ден отивате на скучната си и досадна работа или гледате на университета като на дълго досадно рутинно занимание. А какво да кажем за човека, който се забавлява на ски курорт или се излежава на слънце на брега на морето, точно в този момент? Може би е победил в неговата битка? А може би се забавляват като следствие от това? За много бойци в тази битка, въпреки всичките им усилия, един живот не е достатъчен, за да спестят сумата пари, която ще им стигне за престоя в ски курорт.
Рано или късно, дори научната фантастика се превръща в реалност. Писателите фантасти описват реалности, които още не са истински. В интерес на истината, всички тези идеи и представи, както и сънищата, не са продукти на човешкия ум – те са фиксирани и съществуват обективно в интегралното информационно поле. „Учителите”, както и обикновените хора имат достъп до една и съща база данни. Толкова е просто, както да отидеш до библиотеката и да вземеш книгите, които ти харесват, от който и да е рафт. При едно условие – трябва да вярваш в способностите си, да използваш правото си на достъп до Знанието и след това – трябва да имаш намерението да го направиш.
Задайте въпрос на самия себе си, осмелете се да отговорите на себе си. Който се осмелява, прави открития, композира музика, пише книги, създава шедьоври в различни области. Знанието се отваря за тези, които са заявили намерението си да го вземат на борда.
Ако човек очаква да срещне враждебна среда, неговите очаквания се реализират. Но в момента, в който го осенява една красива мисъл, светът е запазил най-доброто за него, по тази причина нещата започват да действат.
В пространството на варианти, следствието е винаги близо до своята причина. Точно както предишните резултати са причини за следващите следствия, подредени по линията на живота. Всяко събитие има две разклонения – едно в благоприятна посока и друго, което се движи в неблагоприятната.
Всеки път, когато се сблъсквате с конкретно събитие, избирате начин, за да преминете през него. Ако го оценявате като положително събитие, отивате на благоприятната жизнена линия. Но тенденцията да се мисли негативно ви кара да се оплаквате и ви отвежда на неблагоприятната жизнена линия. А във времето, когато сте ядосани и раздразнени можете да получите и нов проблем. Така например дъждът може да се интерпретира по следния начин: никога не вали, водата просто се излива. Но неприятностите не идват от трудностите, а от отношението ви към тях.
Посрещайте с леко сърце съдбата си, съдбата, създадена за вас самите. Отсега нататък, каквото и да става – всичко е както трябва.
Дори ако си три пъти оптимист, няма да сте в състояние да поддържате дълго духа си, ако сте със здрав разум. Оптимистът мисли само за по-доброто, но го прави несъзнателно, според характера си.
Какво ще стане, ако аз съм песимист? Възможно е да ме убеждавате с баналното „Всичко е наред!”. Имам нужда от нещо друго. Защо всичко ще се оправи? Аз, например, съм песимист. Този факт продължаваше да съсипва живота ми, докато не започнах да контролирам отношението си към реалността. Ако се случи нещо лошо в живота ми, го обръщам с главата надолу и заявявам, напълно съзнателно, че е нещо приятно. Работи на сто процента.
В крайна сметка хората са във война по своя собствена инициатива, не е ли вярно?
Източник: spiralata.net
Изображения: Andy Denzler
