„Науката и възпитанието” е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Причините и последствията
1. Нека не се заблуждаваме и не си въобразяваме, че може да има и друг изходен път от мъчнотиите и противоречията на сегашния живот. Не! „Денят се познава от сутринта” – казва народната поговорка. Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение.
2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия. В това отношение науката е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно. Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони.
3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
4. Земята, която ражда житото, ражда и бодилите. Слънцето, топлината и влагата, които имат свое съответствие в нравствения свят, еднакво служат и на житото, и на бодилите. Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял.
5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина?
6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания. В природата действат велики закони, които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо?
8. Ако тази клетка можеше да говори, щеше да ни каже, че не тя е причина за онова, което е направила. Да действа по този начин е било нейно абсолютно задължение. Тя не е сторила това от себелюбие, но от любов, понеже е предала своя собствен живот на другите, за да могат и те да участват във всичко, което ú е било дадено от самия Дух на живота.
9. – Ако вие страдате, то и аз страдам – казва тя. – Понеже аз живея във вас, вашата участ е също и моя участ. – Не желаем да страдаме – казваме ние. – Така също и аз не желая – отговаря тя. – Тогава какво? – се питаме ние. – Не зная – казва тя.
10. Отговорът на този въпрос е, че трябва да се избягва злото в живота. Без съмнение, всичко това не е зависело от първоначалната клетка, а от онази Върховна воля на целокупния живот, която си има своите съкровени цели.
11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата , – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде един и същ. Факт е, че ние се раждаме и умираме, без да го искаме, като при това понасяме известни страдания в живота, без някой да може да ни освободи от тях.
12. Въпросът обаче не е дали да се раждаме, или да не се раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Всичко това е извън човешките възможности и знание. Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила” (Пс. 84:7)
* От „Науката и възпитанието - Началата на човешкия живот”, Петър Дънов, издателство „Св. Климент Охридски” София, 2007
Илюстрация: NASIMO
Снимка: petardanov.com