За красотата

ЕДИН ПОЕТ му рече:
– Кажи за Красотата.
А той отвърна:
– Къде ще търсите красота и де ще я намерите, ако самата тя не е ваш път и ваш водач?
И как ще заговорите за нея, ако самата тя не изтъче речта ви?

Печалните и оскърбените ще кажат: ”Красотата е мила и нежна.
Тя ходи помежду ни като млада майка, полусвенлива в свойта дивна слава.”
А силните в сърдечна страст ще кажат: ”Не, красотата е могъщо нещо – внушава страх.
Тя като ураган тресе земята под нозете ни и свода над главите ни.”
Някои с изнурен и морен дух ще кажат: ”Красотата е тих мек шепот и мълви в духа ни.
Гласът и гасне в нашите мълчания подобно блед светлик, затрепкал в страх от сянката.”
А неспокойните по дух ще кажат: ”Тя викаше към нас от планините -
гласът и бе тропот на копита, плющене на крила и лъвски рев.”
А стражата към полунощ ще каже: ”На изток зазорява красотата.”
По пладне пътникът и труженикът казват:” Видяхме я – надвесила се бе над земята от чардаците на залеза.”
Затрупаните в сняг ще кажат зиме: ”Тя иде с пролетта, подрипвайки от хълм на хълм.”
Жетварките през зноен ден ще кажат: ”Видяхме как танцува с листопада със скрежна диадема в косата.”
Всичко това сте казвали за красотата, ала на дело сте говорили за свои незадоволени нужди.
Но красотата е не нужда, а екстаз.
Не е уста, пресъхнала от жажда, ни празна длан, протегната за залък,
а е сърце възпламнало и тръпно, обаян дух, когато тъне в нега.
Тя не е образ, който ще видите, нито песен, която ще чуете – а по-скоро е образ, който виждате, даже и със затворени очи, и песен, която чувате, даже и със запушени уши.
Тя не е мъзгата в набраздената кора, нито крилото, сраснало се с нокът,
по скоро е вечно цъфтяща градина и вечният полет на ангелски рояк.
О, люде орфалезки, красотата е животът, разбулил святия си лик…
Но вие сте и животът, и воалът.
Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледало…
Но вие сте и вечността, и огледалото.

Халил Джубран

 Из "Пророкът"
* Kahlil Gibran, Illustration from The Prophet