Големият британски писател и Нобелов лауреат, произхожда от богато буржоазно семейство. Учи в Хароу и в Оксфорд, дипломиран юрист, който през 1900 г. изоставя адвокатската си кариера и изцяло са посвещава на литературата. Четири години по-късно се появява и първото му значимо произведение „Островът на фарисеите“. Романът „Братство“ (1909 г.), е един от най-силните критически романи на писателя. Голсуърти открито поставя проблема за отношението на интелигенцията към народа. Прочутата му трилогия „Сага за Форсайтови“ е написана между 1906 и 1922 г., и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности на времето в прехода към модерната епоха. Обхващаща период от 30 години, тази трилогия се превръща в най-знаменитата семейна сага в световната литература, а през 1967 г. се сдобива с великолепна телевизионна екранизация на BBC.
Голсуърти е горещ почитател на Такъри, Дикенс и Мелвил, любимият му композитор е Бетовен. През 1932 г., Нобеловият комитет му присъжда наградата: „За изящното му разказваческо изкуство, което достига своя най-висок връх в „Сага за Форсайтови“. Джон Голсуърти не присъства на церемонията в Стокхолм, поради тежкото си здравословно състояние. Месец и половина по-късно, на 31-ви януари 1933 г., той умира в Хампстед, Англия, на 66-годишна възраст.
(1867 ~ 1933)
Как може прогресът на един народ да бъде наложен отвън? Дайте ми пример, който да показва, че един народ или един индивид е постигнал нещо значително, без подтикът му да е дошъл отвътре! Ние, (англичаните), завладяваме народи напълно различни от нашия и спираме естественото им развитие, като заменяме тяхната цивилизация с такава, каквато е създадена за наша, собствена употреба.
От „Островът на фарисеите“
Даже независимите мислители стават много зависими хора, когато нямат нито пара в джоба.
Няма нищо по-трагично в живота, от абсолютната невъзможност да промените това, което вече сте направили.
Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще.
Уважението към хората в крайна сметка е уважение към самият себе си.
Книгата помага на човек да излезе извън пределите на своето „аз“.
Психология – това е израз от думи, които не могат да се изразят.
Заглавията удвояват размера на събитията.
Винаги единият целува, а другият си подава бузата.
Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл.
Единственият начин да бъдеш щастлив е да направиш другите щастливи.
Любов! … Тя никога не идва, когато я чакаме, тя винаги е неочакван гост.
Ако някога боговете са имали причина иронично да се усмихнат, това е сега, кълна се в боговете! Може ли и един мислещ човек да наблюдава това, засега все още предотвратимо бедствие, без ужас и отчаяние? Ужас от мисълта в какво може да се излее то, ако на часа не му се сложи край; отчаяние от това, че хората могат да бъдат толкова слепи, така безнадеждно и безпомощно да продават в робство собствената си изобретателност. Когато е толкова очевидна необходимостта да бъде задушена още в зародиш отвратителната хитрост на черното изкуство на войната, когато все още на великите държави се предоставя такъв случай съвместно и веднъж завинаги да забранят новата страшна заплаха? Малко разум, капка здрав смисъл, проблясък на трезв разсъдък, докато още не е късно, докато още има сила да се пренебрегнат имуществените интереси и да се разкъсат оковите на новите навици! Ако не се приключи с тази дяволщина в близките години, ще бъде твърде късно! Сякаш за хората земята и водата са тесни, че да се убиват един друг! Заради слънцето и звездите, и синьото небе, които от памтивека са били наш копнеж, да оставим въздуха девствен! Нима тези, които имат очи, за да видят; добра воля и власт, за да осъществят тази воля, нима те няма да се опомнят, докато все още има време, и няма да спасят човечеството от това последно и най-лошо негово безумие?
„Мир във въздуха”, 1911 г.
Снимка: Circulating Now, Kentucky Digital Library, Wikiwand
