През 1954 г. е публикуван романът на Уилям Голдинг „Повелителят на мухите”. Заглавието на книгата идва от Велзевул – демон, почитан в Близкия изток, чието името означава „принц на демоните”, или „принц на мухите”. Мрачната антиутопия на Голдинг e една от най-знаменитите книги на ХХ век, а романът се сдобива с две филмови адаптации. През 1983 г. английският романист е удостоен с Нобелова награда за литература, а през 1988 г. кралица Елизабет ІІ го посвещава в рицарство. За изкуството и живота, с думите на Голдинг, който заявява, че по природа е оптимист, но по интелектуални убеждения – песимист.
Човек е осквернен от собствените си дела, не от тези на другите.
Никое човешко начинание не е изцяло добро.
Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги е било така.
Маркс, Дарвин и Фройд са най-големите издънки на Западния свят. Опростеното популяризиране на техните идеи ни вкара в свят на ментална усмирителна риза, от който единственият изход е най-анархичното насилие.
Детството е зараза – болест, от която се лекуваш като растеш.
Вчерашните дни вървят с мен. Те поддържат темпото, те са сивите лица, които поглеждат зад раменете ми.
Сънят идва, когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.
Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.
Страхът не може да те нарани повече от мечтата.
(William Golding winning the Nobel Prize for Literature 1983)
Най-великите идеи са най-простите.
Езикът облича опита като сако по мярка.
Шокирам съм колко лесно неинформираните хора стигат до окончателно мнение без да имат дори основа, на базата на която да дадат оценка.
Кое е по-добре – да има закон и правила или да ловуваме и убиваме?
Харесва ми, че някои хора четат книгите ми по два пъти, защото аз пиша романи за неща, които ме вълнуват и искам идеите ми да бъдат взимани на сериозно. А щом са четени по два пъти, значи ги приемат сериозно.
Интересна гледна точка е да се мисли, че звярът е нещо, което може да се улови и убие.
Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.
Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.
Пътешествието на живота е като човек, който кара велосипед. Знаем, че той е взел велосипед и е започнал да се движи. Знаем, че в един момент ще спре и ще слезе. Знаем, че ако спре да се движи и не слезе, ще падне.
Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно, без да се нараняваме.
Мисля, че изкуство, което не комуникира, е безполезно.
Никое човешко деяние не може да бъде изцяло добро – трябва да има съответната цена за него.
Снимки: Simple Wikipedia, Die Welt, QuotesGram, The Arts Desk
