„Няма сънища, сънувани заедно.“
Станиислав Лем е може би най-четеният писател фантаст и това се дължи на рядката му дарба умело да съчетава футуризмът с философията и сатирата. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение е романът Соларис, който е екранизиран в киното общо три пъти.
Размишления му върху естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното разбиране, безнадеждността в ограниченията на човешката природа и мястото на човека във Вселената, вълнуват с проникновението си всеки нов читател, имал щастието да се докосне до произведенията му.
Докато не започнах да ползвам Интернет, не знаех, че по света има толкова идиоти.
Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.
Мисълта е като вятър, за който може да се каже, че полъхва, но няма смисъл да се пита къде е вятърът, когато нищо не полъхва.
Истината не зависи от вашата воля.
Няма такива глупости, в които хората да не могат да повярват.
Политиците са прекалено глупави хора, за да може с помощта на разсъдъка да се предвиждат постъпките им.
Глупостта е движещата сила на историята.
Нищо не може да се държи по-неразумно от разума.
Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано - като оръжие.
Нищо не е толкова богато на възможности колкото вакуума.
Не се оплаквай, никога не се оплаквай, че си можел да направиш нещо в живота си, но не си го направил. Не си го направил, защото не си можел.
Ако хората бяха правили само това, което им е изглеждало възможно, до днес щяха да стоят в пещерите.
Човечество – това е сборът от нашите дефекти, недостатъци, нашето несъвършенство, то е това, което искаме да бъдем, но не успяваме, не можем, не умеем, то е просто празното място между идеалите и реализацията.
Съдбата на един човек може да означава много, съдбата на стотици се обхваща трудно, но участта на хиляди, на един милион не значи по същество нищо.
Човекът е същество, на което е лесно да навредиш, но е трудно да помогнеш.
Чуждият проблем е като легнала щанга.
Поетът е човек, който умее да страда по красив начин.
Добрите книги казват истината, дори да са за неща, които не са били и никога няма да бъдат. Те просто показват истината по различен начин.
На върха можеш да се изкачиш, но всички пътища от върха водят надолу!
Никой нищо не чете, а ако чете, нищо не разбира, а дори и да разбира, нищо не помни.
Че си щастлив разбираш едва по-късно, когато всичко е минало. Човек живее чрез промяната.
Когато дадеш на кучето салам, палейки лампа, след известно време кучето ще започне да отделя слюнка само при вида на лампата. А когато на човек показваш мастилени драсканици на хартия, след известно време ще каже, че това е модел на безкрайността на всемира. Всичко това е философия на мозъка, дресура, всичко повече.
Който се държи по необичаен начин, не трябва да е непременно творец или артист – може да е просто дивак.
Всяка смрад, която се бори с вентилатора, си мисли, че е Дон Кихот.
Великите творби се появяват не благодарение на лудостта, а въпреки нея.
Само дяволът знае колко лудост се крие понякога в гения и обратното.
Лудницата е била винаги духовен екстракт на епохата. Различните деформации, психически изкривявания и странности са толкова разпръснати сред нормалното общество, че е трудно да бъдат забелязани. Едва тук, събрани на едно място, разкриват ясно облика на своето време.
Атеист съм по морални съображения. Смятам, че творецът се познава по неговата творба. Според моето впечатление светът е толкова злополучно конструиран, че предпочитам да вярвам, че никой не го е сътворил!
Мисля, че има места, в които даже Бог може да се компрометира.
В края на краищата всеки от нас е някакъв проект за център на света, само че невинаги добре изпълнен.
Запомнете, господине, че всичко се съдържа във всичко. Далечни звезди въздействат върху формата на цветната чашка. В росата на днешното утро присъства вчерашният облак. Всичко е свързано с всеобща взаимозависимост. Нито едно създание не може да излезе извън властта на другите. А толкова повече пък мислещото създание, човекът. Камъни и човешки образи се отразяват във Вашия сън. Аромати на цветя отклоняват пътищата на нашите мисли. Така че, защо да не се изобразява свободно това, което е сътворено случайно?
Няма демони, ако не се смята за демон свободата; светът е един и Бог е един, и вярата е една, пришълецо, а останалото е мълчание.
Ако не бяхме ние, насекомите щяха да са най-ужасяващите творения на природата. Защото животът е отрицание на механизма, а механизмът – на живота, насекомите обаче са оживени механизми, подигравка, майтап на природата…
По геоложката скала човекът живее колкото пеперуда еднодневка.
Никога не чета, за да убивам време. Да убиваш време е като да убиваш нечия съпруга или дете. За мен няма нищо по-ценно от времето.
Най-близки трябвало да са родителите ни? А защо не бронираните риби? Нали те са били просто последно звено на еволюцията, както учи вашата биология, така че сантиментът трябва да се разпростре върху цялото семейство заедно с гущерите.
Целият животински свят е паразит на растителния.
Няма да има космически диалог. В космоса са възможни само монолози.
Няма сънища, сънувани заедно.
Кракът разбира се ви е по-ближен, защото вие можете да го възприемате двояко: веднъж със затворени очи като „осъзнато усещане за притежаване на крак“, а вторият път, когато го гледате, докосвате, с други думи: като предмет. За съжаление, другият човек е винаги предмет.
Ако човек е убеден, че вече знае и разбира всичко окончателно и няма за него никакви тайни, често пъти именно тогава встъпва на пътя към своята гибел.
Ако надникнеш в черепа на жив човек, ще видиш мозъка му, а не неговото съзнание.
Науката не се занимава с онези страни на битието, към които спада комичното. Науката обяснява света, но да ни сближи с него може само изкуството.
Научните теории са психическа дъвка.
Светът – та това е сбирище на най-невероятни парадокси, чиято повсеместност не обяснява нищо.
Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.
Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.
Винаги съм си мислил, че в ада има лед.
Снимки: wikipedia, newyorker
