Възгледите на „Бащата на романтизма”, завещал на поколенията своето фундаментално философско-културологично изследване „Геният на християнството” . Писателят-благородник, който вярва в добродетелите и морала на християнската вяра и изобличава ограниченията на политическата наука.
Portrait de Chateaubriand (1768 ~ 1848) par Anne-Louis Girodet, musée d’Histoire de la Ville et du Pays Malouin, Saint-Malo
Би трябвало да се опитаме да докажем, че от всички съществували някога религии, християнската е най-поетична, най-човечна, най-благоприятна за свободата, изкуствата и литературата; че съвременното човешко общество й дължи всичко: от земеделието до абстрактните науки, от приютите за злочестници до храмовете, изградени от Микеланджело и разкрасени от Рафаело. Би трябвало да покажем, че няма нищо по-божествено от нейния морал, нищо по-заслужаващо любов и възхищение от нейните догми, доктрина и култ. Би трябвало да изтъкнем, че тя допринася за разгръщането на гения, оформя вкуса, развива добродетелните чувства, вдъхва сила на мисълта, предлага благородни образци на писателя и съвършени модели на скулптора.
Из „Геният на християнството”, 1802
Справедливостта е хлябът за една държава – тя трябва винаги да е гладна за справедливост.
Моралът е основата на обществото.
Младостта е щастлива, защото нищо не знае; старостта е нещастна, защото знае всичко.
Човешкото сърце прилича на дърво, чийто сок лекува рани. Той обаче потича тогава, когато самото то е ранено.
Има Бог: тревите в долината и кедрите в планината го благославят, насекомото го възхвалява с жуженето си, слонът го приветства при изгрев слънце, птицата го възпява в листака, мълнията издава мощта му, а Океанът разкрива неговата безбрежност.
Християнството, винаги в съгласие със сърцата, не повелява абстрактни и изолирани добродетели, а добродетели, извлечени от нашите потребности и също общополезни. То е поставило милосърдието като кладенец на изобилието в пустините на живота.
Когато хората не вярват в нищо, те са готови да повярват на всичко.
Гонейки щастието, хората правят огромна грешка: те забравят, че всичко в тях е обречено на смърт, че на всичко един ден му идва краят. Нека собственото ти блаженство е безкрайно, но рано или късно твоето красиво лице все пак ще се превърне в застинала маска.
Високите цели не се достигат с низки средства.
Презрението си трябва да изразходваме много икономично, поради големия брой нуждаещи се от него.
Всяка институция минава през три фази – полезност, привилегия и злоупотреба.
Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.
Истинското щастие струва малко; скъпо ли е, значи е долнопробно.
Източникът на злото е суетата, източникът на доброто е милосърдието.
Горите предшестват човека, пустините го следват.
Ахил съществува само чрез Омир. Махнете изкуството и писането от този свят и ще отнемете цялата му слава.
Аристокрацията преминава през три последователни възрасти: възраст на превъзходството, възраст на привилегиите, възраст на суетата. При излизането от първата тя се изражда във втората и угасва в третата.
Човешката скръб не е вечна, рано или късно изчезва, защото и на човешкото сърце настъпва краят; това е същината на собствената ни нищожност – не сме способни дори дълго да скърбим.
Ако изстрадваш повече от всеки друг нещата от живота, не трябва да се впечатляваш от тази си участ - голямата душа трябва да поема в себе си повече мъка от дребната душа.
Човек не се учи да умира, като убива други.
Уви, във всеки миг някъде по света се копае гроб и се проливат сълзи.
Животът не ми отива, смъртта ще ми стои по-добре.
Картина (заглавна): Portrait of Chateaubriand as Peer of France, 1828
