Най-недостойното дело е незавършеното ~ Жан ЖЬОНЕ

„Жьоне е много трагичен и върховен писател. И аз му давам короната. И лавровия венец.“ ~ Джак Керуак

В дългия списък на „прокълнатите поети” на френската литература, сред имената на Вийон, Сад, Верлен, Рембо и Бодлер, Жан Жьоне се нарежда като изключително явление на 20 век. Творбите му, забранявани преди заради „посегателство върху добрите нрави”, днес са всепризнати като модерна класика с остра и смущаваща индивидуалност.

Жьоне е роден на 19 декември 1910 година в Париж като извънбрачно дете на проститутка. Майка му го изоставя и той е отгледан от семейство селяни в Морван, Централна Франция. Когато навършва 21 години получава удостоверението си за раждане. От него разбира, че майка му се казва Габриел Жьоне, а той се е родил на улица „Аса” номер 22, в Париж, непосредствено зад Люксембургската градина. Когато отива да намери родната си къща, разбира че това просто е акушеро – гинекологична клиника. Изповедите за собственото му съществуване звучат трагично и логично: „Бях изоставен от семейството си и за мен беше напълно естествено да компенсирам с любовта на мъже, която пък компенсирах с кражби, а кражбите – с други престъпления. Така аз решително отхвърлих един свят, който не по-малко решително беше отхвърлил мен.”

Георги Марков казва за него: „Мъча се да си представя как критиците от социалистическия реализъм биха обрисували Жан Жьоне, ако един ден все пак трябва да заговорят за него. Той не се побира в нито една от познатите щампи, с които прилежните чиновници от разните отдели „Критика“ етикетират литературния живот на света. Те не могат да го нарекат нито буржоазен автор, нито буржоазен отпадък, защото най-постоянното нещо в живота на Жьоне е противопоставянето на буржоазното общество, и то с цялата си страстна омраза.“

Жан-Пол Сартр в монументалния си труд от 600 страници, посветен на Жьоне пише: „Убедени, че „работата е свобода“, френските затворнически власти дават на осъдените хартия, от която те трябва да правят кесии. На такава кафява хартия Жьоне написа с молив „Света Богородица на цветята“. Един ден, докато затворниците били на разходка в двора, един от надзирателите влязъл в килията, видял ръкописа, взел го и го изгорил. Жьоне започнал отново. Защо? За кого? Почти никакъв шанс да запази работата си, докато го освободят, и още по-малка възможност да я види отпечатана. И ако, въпреки всичко, той би успял, книгата щеше да бъде забранена, конфискувана и унищожена. Но той продължил да пише, той упорито пишел. Нищо друго на света нямало значение за него освен тези листа от груба кафява хартия, които една клечка кибрит би превърнала в пепел“, и добавя: „За него десет години литературна дейност се равняват на едно пълно лечение психоанализа.“

Jean Genet (1843 ~ 1916)

Понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми.

По-голямата част от живота преминава в малоумно затъпяване, в безпомощен идиотизъм: отваряш вратата, запалваш цигара… В живота на човека има само няколко проблясъка. Всичко останало е сива мъгла.

Ако по волята на сърцето си съм избрал света, който ми харесва, значи мога и да открия в него каквито си искам значения.

Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната.

Самотата не ми е дадена по рождение, аз си я завоювам. Води ме стремежът към красота. Жадувам да се утвърдя в него, да означа своите предели, да се избавя от неяснотите и сам себе си да вкарам в ред.

Човек трябва да сънува дълго, за да действа възвишено, а сънят е потопен в мрак.

По-лошо от това да не осъзнаваш мечтите на своята младост е да си бил млад и да не си мечтал изобщо.

(Jean Genet, William Burroughs et Allen Ginsberg dans une marche de soutien aux Black Panthers à Chicago en 1968)

Да постигнеш хармония с лошия вкус е най-висшата степен на елегантност.

Жестокостта е спокойствието, което ви тревожи.

Това, от което се нуждаем, е омраза. От нея се раждат идеите.

Властта може да бъде края на цевта на оръжието, но също така края на сянката на оръжието или неговия образ.

Френското гестапо беше съчетало в себе си две прелестни явления: предателство и обирджийство. Ако се добавеше и хомосексуализъм, то щеше да е блестящо в своята безупречност.

Славата на героите дължи малко на мащаба на техните завоевания и всичко на възхвалите, отправени към тях.

Талантът е учтиво отношение към материята, той се изразява в това да вложиш песен в устата на нищото.

Всеки, който не е изпитал екстаза от предателството, не знае нищо за екстаза изобщо.

(Jean Genet and Allen Ginsberg, Chicago Democratic Convention, 1968, photo ~ Michael Cooper)

(Juan Goytisolo and Jean Genet, 1958, photo ~ Monique Lange)

Аз намирам в крадците и предателите, насилниците и лукавите, дълбоко потънала красота.

Може би именно моралната самота – към която се стремя – на предателите ме кара да им се възхищавам и да ги обичам. Вкусът към самотата бе признак на гордостта ми, а гордостта – проява на силата ми, неин начин на употреба, нейно доказателство. Чрез гордостта скъсвах най-здравите връзки в света – връзките на любовта. А колко любов ми бе нужна, за да почерпя от нея сили за унищожението й.

Мога без жал да разглеждам всички цветя – от едно семейство сме. Чрез тях навлизам в по-нисшите области – бих искал да сляза до дървесните папрати и блатата им, до водораслите – и още повече се отдалечавам от човеците.

Разправят, че на планетата Уран атмосферата е толкова тежка, че папратите са пълзящи, а зверовете едва се влачат, смазани от теглото на газовете. Към тези унизени, проснати по корем същества искам да се присъединя. Ако метампсихозата ми отреди ново местоживеене, ще избера тази прокълната планета и ще я обитавам с каторжниците от моята раса. Сред ужасяващи влечуги ще преследвам вечната си жалка смърт в мрака, където листата са черни, а водата в тресавищата – гъста и студена. Сънят ще ми бъде забранен. Ще ставам все по-буден и ще позная противното братство на усмихнатите алигатори.

Аз съм хомосексуалист… как и защо са празни въпроси. Това е като да искате да знаете защо очите ми са зелени.

Снимки: Edition-Originale.com, Arbery Books, NOL.hu

В този ред на мисли