„Човек винаги има две причини да направи или да не направи нещо. Едната - звучи добре, а другата - е истинската.“ ~ Дж. П. Морган
Томас Макнайт и Робърт Филипс са авторите на книгата с любовни инструкции „Любовна тактика“, в която разнищват всички аспекти на една интимна връзка – от първата среща до съхраняването на чувствата „докато смъртта ни раздели“. Томас Макнайт е социален работник и известен лектор, занимаващ се с въпросите на романтичната любов, а Робърт Филипс е доктор на философските науки и практикуващ психолог в Ню Йорк.
Marc Chagall (1887-1985)
Няма трудност, която любовта да не преодолее, няма болест, която любовта да не излекува, няма врата, която любовта да не отключи, няма река, която любовта да не преброди, няма стена, която любовта да не събори, няма грях, който любовта да не прости.
Колкото и големи да са трудностите, колкото и безнадежден да е хоризонтът, колкото и стегнати да са възлите, колкото и непоправими да са грешките – любовта ще победи!
Спечелването на голямата любов не означава да седите и да чакате принца или принцесата да се появят като с магическа пръчица. Трябва сами да откриете желания човек сред морето от хора, а след това да спечелите любовта му, спазвайки познатите принципи на романтичното човешко поведение.
Романтичната любов включва: Приятелство, Уважение и Страст.
Защо любовта умира? В повечето случаи причината се крие в отсъствието на някой от трите съществени компонента. Те са задължително условие за едно истинско романтично преживяване. Както една къща е недовършена без покрив, стени или под, така една любовна връзка е непълноценна и мимолетна без приятелство, уважение и страст. Ако само един от тези компоненти липсва, партньорът би се почувствал неудовлетворен, дори измамен! Любовната връзка ще се окаже с толкова „неочакван край", колкото ако седнете на трикрако столче и установите – уви, твърде късно! – че единият крак липсва!
Преди да спечелите обичта на някого, трябва да се сближите с него. На пръв поглед всичко изглежда лесно постижимо, но дали е така? Истинското приятелство отговаря на нашите най-съкровени емоционални потребности. Един мъдрец нарекъл приятеля „човек, пред когото можеш да разсъждаваш на глас".
Хората подсъзнателно стават зависими от онези, които удовлетворяват техните емоционални потребности. Когато човекът, когото харесвате, се почувства напълно разбран и приет, няма да може да ви устои и ще ви обикне. Той ще се влюби противно на всяка логика, независимо от предишната му съпротива.
Ако е вярно, че приятелството е двигателят на романтичната любов, то уважението е горивото, с което той се движи. С други думи, хората с по-голямо желание общуват с онези, които искрено уважават.
Колкото по-убеден е другият че го цените, толкова по-силна е любовта му.
Кога започваме да ценим и уважаваме някого? Уважението е чувство, породено от представата ни за независимостта и самостоятелността на друга личност. Колкото по-независим и самостоятелен ни се струва някой, толкова по-вероятно е да се почувстваме привлечени от него. И обратното. Колкото по-зависим става някой от нас, толкова повече ни отблъсква. Когато ни покровителстват или раболепничат, уважението ни също намалява. Повечето от нас избягват такива хора.
Върховен израз на романтичната любов е страстта. За да се насладим истински на нещо, трябва страстно да го желаем. Ако любовното желание е силно и неподправено, романтичното изживяване ще бъде увенчано с висша наслада и връзката ще бъде пълноценна.
Хората горещо желаят онова, което не могат да притежават. А какво става, когато са убедени, че желаният обект е „техен" и стига да протегнат ръка, могат да го притежават? Решават, че никой не може да им отнеме тяхното „съкровище" и често забравят добрия тон!
Les Amoureux de Vence by Marc Chagall (1887-1985)
Хората се отнасят с неуважение към всичко, което „смятат за сигурно" и се стремят към онова, което не могат да имат. Но когато усетят, че са на път да загубят това, което притежават, трескаво се мъчат да го запазят.
За да съхраните романтичното чувство, дайте на партньора си искрица надежда, че ще отвърнете на любовта му. В противен случай, той ще загуби интерес към вас.
„Човек винаги има две причини да направи или да не направи нещо. Едната – звучи добре, а другата – е истинската.“ Хората вземат съзнателно решения, провокирани от подсъзнателни чувства, след което оправдават действията си с причини, изказани под благовидна форма.
Не търсете здрав разум в любовта. Ако у другия липсва чувство, то всяко обвързване е обречено на неуспех. Тайната е да съумеете да дадете израз на любовта си. Тя започва с готовността ви да обикнете друго човешко същество и завършва с неговото решение да отвърне на любовта ви.
Хората са като огледала – винаги отразяват отношението, което другите имат към тях. Поведението ни в голяма степен се определя от начина, по който хората първоначално са се отнесли към нас. Отношението ни към тях е отражение на тяхното към нас!
Най-добрият начин да направите добро впечатление е не да демонстрирате превъзходство, а да покажете, че сте приятно изненадан от човека насреща.
Ако излъчвате положително отношение към себе си, ще привличате повече хората. За да очаровате околните, трябва да сте в мир със себе си, т.е. да проявявате снизхождение, търпимост и доброжелателност към собствената си личност. Установено е, че голяма част от хората проявяват излишна строгост и взискателност към себе си. Настройват се отрицателно и стават прекалено самокритични. Омаловажаването на „Аз“-а няма да допринесе за издигането ви в очите на околните и ще намали шансовете ви да спечелите желания човек.
Откажете се от унищожителните самокритики! Като първа стъпка към спечелването на любимия човек, обещайте си, че ще престанете да се самоунижавате и подценявате.
Грешките не ви правят „по-лош" от другите. Опитът, натрупан по пътя на „пробата и грешката", ще ви бъде полезен. Както призна веднъж едно младо момиче: „Не бих си пожелала за съпруг някой, който е прекалено съвършен."
Хората се чувстват привлечени от онези, които демонстрират в известна степен отчуждение и самоуверена независимост.
Странно, но когато гравитирате около друг човек, щастието сякаш ви се изплъзва, нещо повече – вие не сте в състояние да контролирате собствения си живот. Въпреки че няма по-голяма радост от това, да бъдеш обичан, удовлетворяването на тази потребност не бива да се превръща във фиксидея, защото така много скоро ще отблъснете човека, когото харесвате. звучи парадоксално, но е вярно.
За да спечелите обичта и близостта на някого, първо се научете да бъдете щастлив без неговата обич и привързаност – поне до известна степен. Рядко щастливите отношения са резултат от свързването на две нещастни души. Щастливите връзки се създават от съюза между два щастливи индивида. Това означава, че ще имате по-големи шансове да изживеете любовта, ако следвате собствената си съдба и се опитате сам да откриете щастието. Любовта няма да закъснее. Тя е като сянка – все ви се изплъзва, ако я преследвате, но откажете ли се и тръгнете в друга посока, винаги ви следва.
Pair of Lovers and Flowers, 1949, Marc Chagall
Хората изпитват подсъзнателна нужда да останат свободни и емоционално необвързани и няма да се спрат пред нищо, което заплашва свободата им. Често желаем две противоположни неща едновременно. Обикновено едното е по-силно от другото и надделява в нас. От една страна, искаме да останем свободни и необвързани, а от друга – горим от желание да обичаме и да бъдем обичани. За да спечелите сърцето на вашия любим, не пренебрегвайте естествения му стремеж да остане свободен, независимо дали го показва, или не. Напредвайте бавно – стъпка по стъпка!
Хората изпитват респект и се чувстват привлечени от тези, които демонстрират сдържаност и независимост, и се разочароват от онези, които проявяват слабост и разчитат на другите.
Опитът на много хора категорично доказва, че ако дадете на партньора ви възможност да си мисли, че може да си играе безнаказано с вашите чувства, той никога няма да се влюби във вас.
Много по-лесно е да се влюбите в някой, който неотклонно преследва целите си, отколкото в някой, готов да остави бъдещето си в ръцете ви.
Колкото по-дълго една връзка се гради, толкова по-силно е емоционалното обвързване между партньорите.
Колкото по-дълго време една връзка се създава и развива, толкова по-трайна е тя. Джеймс Тьрбър е казал: „Любовта е преживяното с другия“. След малко размисъл всеки би се съгласил с това изказване. Разбира се, че обичаме хората, с които споделяме живота си. Съществува ли по-силно приятелство, от това между ветерани от войната? Какво точно сплотява хора с толкова различни индивидуалности и темпераменти, които при други обстоятелства едва ли биха се обединили в група? Отговорът е – споделеното – хубавото и лошото! Колкото повече сте преживели заедно, толкова по-здрава е връзката! Попитайте когото и да е, овдовял след дълги години брак, и ще получите същия отговор!
Без значение кой сте и какъв сте, неизбежно е в определен момент от връзката да се почувствайте отблъснат. Дори и да не е в самото начало, все някога ще се случи. Не се разстройвайте и в никакъв случай не реагирайте остро срещу любимия, ако той ви засегне! Ще поизлекувате нараненото си „его", но ще загубите една добра възможност да изградите трайна връзка. Големите победи в романтичен план винаги са съпътствани и от мъничко болка. Без усилие да надмогнете себе си нищо няма да постигнете. Никоя война не е спечелена без загубата на някоя незначителна битка. И вие не бива да се предавате само защото днешната битка изглежда загубена. Помнете: „Не сте победен, докато сам не се откажете”.
Ако искате да бъдете обичан, не критикувайте. Колкото по-малко си позволявате критични забележки, толкова по-лесно ще е на другите (включително и на любимия) да ви обикнат. Заслужава си да запомните тази тактика. Избягвайте дори и добронамерените критики.
Използването на думата „защо!“. Ако искате да ядосате някого, използвайте тази единствена въпросителна дума поне пет пъти в разговора. Но на ваша отговорност! Ако някой от вас завърши в болницата, значи, сте подценили влудяващото й въздействие върху околните. Въпросът „Защо?“ предизвиква автоматично отбранителна реакция. Когато задаваме този въпрос, ние несъзнателно очакваме другите да се оправдават или да се защитават.
Проявявайте обичта си, но не говорете за нея. Не закичвайте сърцето си като значка на ревера!
Причината, поради която много любовни връзки безславно приключват, е, че нито единият от двамата не се е обрекъл истински на щастието на другия. Всеки очаква партньорът му да демонстрира пръв предаността си. Но ако засвидетелствате готовността си да обикнете безрезервно някого, това е гаранция, че и той ще ви обикне. Както е казал Ралф Уолдо Емерсън: „Обичай и ще бъдеш обичан."
The Wedding Candles, 1945 by Marc Chagall
Из „Любовна тактика“, изд. Кибеа
Картини: Marc Chagall