(1919 ~ 1997 )
Александър ГЕРОВ
Стих на Матей ШОПКИН
Един велик поет живее
в несрета, студ и самота.
И няма кой да го съгрее
дори с привидна топлота.
А Той е болка и тревога,
и съвест на света жесток.
Но крее в тъжна изнемога
като забравен земен Бог!
1996
Фрагменти от дневника на поета, роден на 15 май 1919 г.
„Тези фрагменти от дневника на Александър Геров ще ни върнат към 60-те години на миналия век. Болезнено чувствителен, съвестен, взискателен към себе си и обществото, разочарован от идеите, в които е вярвал, поетът се настройва все по-песимистично. Чувствата на безпокойство и страх, преминаващи на моменти в крайно отчаяние, го отчуждават от живота, от всичко онова, което е тогава българската действителност. Но той не иска да се предаде и упорито, понякога с последни сили, се бори за смисъла на своя живот. И за смисъла на живота въобще.”
Божидар КУНЧЕВ
1964 г.
24 октомври
Когато човек си постави една важна задача, изведнъж целият му останал живот става безразличен. Така може да се обясни идейният фанатизъм, обществената жестокост, безразличието към отделния човек.
6 ноември
Всеки човек носи със себе си живота си. Може да носи най-много още един живот със себе си, а аз се опитвам да нося живота на всички. Нищо не става. Трябва да се смириш, да оглупееш, да старееш и на нищо да не се радваш. На мен нищо не ми се даде според силите. Все непрекъснато се упреквам, но излиза, че не аз съм виновен. Виновно е обществото, държавата, политиката, експлоатацията, лошото устройство на обществото, класовото господство.
8 ноември
Само на живота да не бъде чужд човек – това да може да се постигне. Социализмът много забърка и унищожи духовните ценности.
Когато работи, мама говори като малко момиче, което си играе с куклите си. Колко е тъжно и безнадеждно всичко. Да може отнякъде да затрепти надеждата. И да може да се сбъдне това, за което мечтае Далчев: – Научи ме, господи всеблаг, да живея като всички хора.
15 ноември
Какво е човекът? По същество едно страшилище и звяр. Видях двама мъже с мотоциклет, които връзваха в чувал едно скимтящо куче. След това единият го хвърли от високо като торба с боклук в коша и отминаха с мотоциклета, за да го дадат някъде за одиране. Казах на Николай Марангозов епиграмата срещу Венелин Коцев:
Умря Венко Коцев тържествено, славно,
с безброй некролози, венци, знамена,
ала след ковчега му крачеше само
една дива свиня.
Не може обаче човечеството до такава степен да се изроди. То трябва да се оправи рано или късно. Въпросът е как аз да планирам личния си живот. Дали пък в края на краищата не е по-добре да сложа край на живота си? Страхът крепи живота. И нагаждането крепи живота.
Дните са равни, без никакъв импулс. Нашето общество е мъртво, казва Борис Делчев. И може действително да е така. Може би действително, с историческо закъснение трябва да търсим смисъла и красотата в страданието, в абсурда на живота, в страхотния ужас на обективно-безсмисленото съществуване.
20 януари
Никой не се интересува от мен. Никой нищо не изисква от мен. Аз съм сам. Сам трябва да изграждам своя свят, сам да се боря. Никой няма да се сети за мен, да ми обърне внимание, да ме подкрепи. Ужасна апатия. Безсмислен живот. Защо да не го приключа? Няма смисъл. Страхът е, който ме спира. Инстинктите. Това е глупаво. Трябва нещо да се предприеме. Щом живея, трябва да се боря, трябва да търся някакъв смисъл. Дяволска работа. Може би трябва да започна от съвсем малко. От какво. Ето едно стихотворение, което написах на шега:
И застрашителна и сладка,
с очи що тайнствено горят
пред мен стои като загадка
красивата потайна смърт.
Кога ли тя ще ме издебне
и как духът ми ще срази?
Със смут пред гробищата ледни
или с уплашени сълзи?
Или ще дойде неочаквано
сърцето ми да заличи.
На родствениците разплакани
един ден само да вгорчи.
Човечеството не върви по добър път. То не изработва идеали. Нашият социалистически строй върви по пътя на капиталистическия, с тази разлика, че много е изостанал. Какво ще дадем на хората, когато построим социализма? Нищо не можем да им дадем. Ситост, спокойствие, заетост, работа, блага и глупости. Няма идеали. Вятър и мъгла е всичко. Повечето комунисти са разбрали това и уреждат личния си живот. Само аз търся и все бленувам за някакви идеали. Глупост. Смири се. Живей просто и умри просто. Остави всичко на човечеството. То така или иначе ще се справи, доколкото му достигат силите пред тъмната пропаст на вселената.
26 февруари
Интересна е философията на Кафка. Много мрачна и безнадеждна, но нали и аз съм имал такива усещания – винаги съм се чувствувал виновен. Дали не е това някаква обективна безперспективност: за Кафка човекът не е господар на природата, той е завареник на битието, пръст, бучка глина, беззащитно, слабо, безсилно същество, което усеща с всички фибри своята обособеност от живота, откъснато от него. „Човек е длъжен търпеливо да понася своето бедствено положение и да не пита „какво да правя” или защо го правя, защото подобни въпроси са безсмислени като самия живот и за тях няма отговор”. Той е бил дълбоко убеден в безсилието на човека пред живота.
4 април
Потиска ме тъгата, а трябва да се науча безсмислено като животните и гълъбите да плувам във времето.
Настъпва старостта и бавно се стопява голямата измама на плътта.
2 юли
Отчаян съм от човешката природа. В някои моменти виждам как просто по всичко се слива с животинската: човешките мисли са като инстинктите, човешките действия са като на мравките – има само разлика в степента на познанието и на съзнанието – иначе просто не виждам разлика. Наблюдавах вчера между рамките на прозореца една голяма муха и едно малко паяче. То я оплете и почна да я инжектира, докато я умъртви. А след това я прибра под черчевето. Каква е разликата между различните хора и тези инсекти.
4 август
Ето една идея за стихотворение.
Общуват, хранят се, мечтаят,
беседват, плачат и се смеят –
на живот хората играят,
малцина истински живеят.
Снимки: Съюз на българските журналисти, Българска история