„Никой от нашите поети не живя така загадъчно, както Райнер Мария Рилке. Той нямаше дом, нито адрес, на който да го потърсиш, не притежаваше жилище и работа. Неизменно бродеше по света и никой, дори самият той не знаеше накъде ще се отправи в следващия миг” ~ Стефан ЦВАЙГ

(Rainer Maria Rilke, Portrait two years after his death by Leonid Pasternak, 1928)

Из „Благовещение” ~ Думите на ангела
Бог е далеч от теб и нас. 
От своя трон висок 
ръката ти в прекрасен час 
благословил е Бог. 
У никоя с по-нежна плът 
ръката не блести. 
Аз съм росата и денят, 
дървото тук си ти.

1899 г.
Райнер Мария Рилке
(Превод от немски: Стоян Бакърджиев)

***

„…А човек си няма никого и нищо, той просто странства по света с куфар, сандък с книги и без особено любопитство. Що за живот всъщност е това: без дом, без наследени вещи, без кучета. Поне спомени да имаше. Но кой ли ги има? Поне детството да беше останало – а то сякаш е погребано. Човек може би трябва да остарее, за да успее да се добере до всичко това. Струва ми се, че е хубаво да бъдеш стар.”
Из „Записките на Малте Лауридс Бриге”

(Rainer Maria Rilke, Portrait by Paula Modersohn-Becker, 1906)

Когато творецът намери себе си, той остава в своята самота; иска да умре в родината си.

Раждаме се някъде по света, все едно къде и мястото на раждането ни е, така да се каже, неокончателно. Едва по-късно, постепенно, ден след ден търсим и нанасяме окончателно и завинаги точката на истинското си, духовно месторождение. Малцина познават щастливото тъждество между тези две местности на своя произход.

Ето на какво ни учат вещите – да падаме, търпеливо да се доверяваме на тежестта си. Дори на птицата й се налага да го прави, докато се научи да лети.

Знаете, че цветето се навежда, когато вятърът пожелае това. И вие трябва да бъдете като него – да сте преизпълнени с дълбоко доверие!

Остави всичко да ти се случва – любовта и ужасът. Продължавай нататък, никое чувство не е окончателно.

Това е един от основните закони на живота – да възприемаш всяко притежание като цялост; тогава и всяко допълнение ще ти се струва излишество, а богатството ще бъде безкрайно.

Любовта е това – две самоти, които се срещат, пазят се една друга и се приветстват.

Всички дракони в живота ни може би са принцеси, които само чакат да ни видят да действаме – поне веднъж, – красиво и смело. Всичко, което ни плаши, може би в дълбоката си същност е нещо безпомощно, което иска любовта ни.

Когато златото е в планината и ние сме изтърбушили дълбините й, за да стигнем до него, а накрая сме се отказали, то ще бъде извадено на бял свят от реката, която копае в тишините на камъка.

Когато двама или трима души се съберат, те все още не са заедно. Те са като марионетки, чиито конци са в различни ръце. Само когато една ръка направлява всички, тогава ги осенява някаква слятост, която ги заставя да се покланят или да стоят. Така и силите на човека са там, където конците се събират в онази стисната властна ръка.

Религията е изкуството на нетворците. В молитвата те стават продуктивни – в нея изграждат любовта, благодарността, копнежа си и така се освобождават. Те придобиват и нещо като кратковременна култура – защото се отърсват от много цели заради една-единствена.

Пътят към истинската стойност на всички творби минава през самотата. Да се затвориш с някоя книга, с картина, с песен – за ден-два или три; да изучиш житейските им особености и да проследиш техните странности, да изпиташ доверие към тях, за да заслужиш вярата им и да преживееш с тях нещо, каквото и да е – страдание, сън, копнеж.

Пазете изкуството отвъд препирните на деня, защото неговата родина е отвъд всяко време. Неговите битки са като бурите, които носят семето, а неговите победи приличат на пролетта. Неговите творби са безкръвните жертви на един нов съюз.

Животът е по-тежък от тежестта на всички неща.

Изкуството е средството на единици, на самотници да осъществят себе си. Каквото е представлявал Наполеон външно, това е всеки творец вътрешно. През победи той се изкачва нагоре като по стълби. А нима Наполеон е побеждавал някога заради публиката?

Когато критиката не е изкуство редом с другите изкуства, тя си остава дребнава, едностранчива, несправедлива и недостойна.

Картина или книга може да разбере истински само онзи, който я притежава. Картините в галерия, видени между другото – объркват. Както при посещение на знаменит човек в хотел.

След новия страх идва ново блаженство. Винаги е било така.

Красотата не е друго, освен начало на ужаса.

Изображения: Wikipedia