Основоположник на научната педагогика в Русия, Ушински вярва, че възпитанието и преподаването са истински изкуства и че идеалът, който стои пред тях е съвършения човек. Много от неговите великолепни приказки влизат в съкровищницата на детската литература и с лекота преподават своите мъдри уроци.
От дивото семе до плодородната ябълка, за порастването и облагородяването, с думите на Ушински и неговата ябълчица.
Расло в гората диво ябълково дърво: през есента паднала от него една кисела ябълка. Птиците изкълвали ябълката, клъвнали си и от зрънцата. Само едно зрънце се скрило в земята и останало.
През зимата зрънцето пролежало под снега, а през пролетта, когато слънчицето напекло влажната земя, зърното започнало да никне: пуснало надолу коренче, а нагоре изкарало двете първи листенца. Между листенцата се проточило стъбълце с пъпка, а от пъпката горе излезли зелени листца. Пъпка след пъпка, листец след листец, клонче след клонче – и след пет години на мястото, където паднало зрънцето, стояла хубавичка ябълчица.
Дошъл в гората един градинар с лизгар, видял ябълчицата и рекъл:
– Ето едно хубаво дръвче, то ще ми свърши работа.
Разтреперала се ябълчицата, когато градинарят почнал да я изравя, и си помислила:
„Свърши се с мене!“
Но градинарят внимателно изкопал ябълковото дръвче, не повредил коренчетата, пренесъл го в градината и го посадил в хубава земя.
Подгордяла се ябълчицата в градината: „Трябва да съм рядко дърво – помислила си тя, – щом ме пренесоха от гората в градината“, и отвисоко поглеждала наоколо си към некрасивите подкастрени стъбълца, завързани с парцалчета: тя не знаела, че е попаднала в разсадник.
На другата година градинарят дошъл с един крив нож и започнал да кастри ябълчицата. Разтреперила се ябълчицата и си помислила: „Е, сега вече с мене е свършено!“
Градинарят отрязал цялото зелено връхче на дръвчето, оставил само стъбълцето, но и него разцепил отгоре. В цепнатината градинарят вмъкнал една млада издънка от хубава ябълка, замазал раната, завързал я с парцалче, заобиколил новия присад с колчета и си отишъл.
Заболяла ябълчицата: но тя била млада и силна, скоро се поправила и сраснала с чуждото клонче. Пие клончето сока на силната ябълчица и бързо расте: пуска пъпка след пъпка, лист след листец, изкарва издънка след издънка, клонче след клонче и след три години дръвцето цъфнало с бело-розови благоуханни цветове. Опадали бело-розовите листенца и на тяхното място се появили зелени плодници, а към есента плодниците се превърнали в ябълки, но не вече диви киселици, а големи, червени, сладки ябълки, които се топели в устата! И така хубавичка станала ябълчицата, че идвали от други градини да вземат от нея филиз за присаждане.
„История одной яблоньки”, превод от руски: Ангел Каралийчев, 1952
Илюстрации: Планета сказок
