„Съчувствието е унижение, а не украшение, ако не подтиква към добродетел.“
Ан Радклиф е писател от Англия, считана за основателка на готическия роман. Сър Уолтър Скот я нарича „основателка на школа”, тя се явява вдъхновение за редица автори, като Джейн Остин, Балзак, Маркиз дьо Сад, Едгар Алън По, Мери и Пърси Биш Шели, сестрите Бронте и др. За живота й се знае твърде малко, правени са опити за нейни биографии, но безуспешно, поради липса на информация. В годината на нейната смърт, Единбург Ривю публикува следната дописка: „Тя нито се показваше широко в обществото, нито участваше в тесните кръгове на елита, а стоеше встрани, както мъничка птичка, която пее самотните си ноти, загърната в клоните и скрита от погледа.”
(1764 ~ 1823)
Добре информираният ум е най-добрата защита срещу заразата на глупостта и порока. Празният ум е винаги в търсене на облекчение, и готов да се гмурне в грешка, да избяга от отмалата на леността. Напълнете го с идеи, научете го на удоволствието от мисленето; и изкушенията на външния свят, ще бъдат компенсирани от удовлетворенията, получени от вътрешния свят.
Когато умът веднъж се поддаде на слабостта на суеверието и дреболиите го впечатляват със страшна сила.
Докато преминаваме през този свят, болката е по-чест спътник от радостта. И след като нашето чувство за злото според мое е по развито от това за доброто, се превръщаме в заложници на чувствата, докато в някаква степен не успеем да ги овладеем.
Когато умът започне да протестира срещу лудостта на простотията, и дреболиите имат силата да убеждават.
Светът пренебрегва страстите, които слабо се изживяват, нейните пози и цели объркват ума, развалят вкуса, развращават сърцето и за любовта няма място в сърце загубило нежното достойнство на невинността.
Щастието се намира в страната на мира, не на метежите.
Никога не се доверявам на твърденията на хората, а съдя според техните действия.
Толкова непостоянна е истинската любов, винаги подозира, колкото и да няма причина, винаги търси нови уверения от обекта на своя интерес.
Страстите са семената както на греховете, така и на ценностите.
И аз съм се наслаждавала на отмъщението, но то е преходно както и субекта предизвикал го.
Сантименталността е позор, освен ако не ни води към добри дела.
Ангажирането е сигурна превенция на скръбта.
Подаянията и помощта са по-ценни от всички съчувствия на света. Съчувствието е унижение, а не украшение, ако не подтиква към добродетел.
Бедността не може да ни раздели безутешно. Тя не може да отнеме връзката ни или да ни промени възгледите, когато те има стойност и се ценят.
Страданията са семената на порока и на добродетелта, всичко може да израсне съответно на посятото. Нещастни са тези, които не са се научили да ги владеят.
Богатството притежава чародейство, то кара човека да бъде управляван от него, дори и когато не в негова полза. Колко мъка има в глупак или простак с пари, които се почитат повече от добродетелен човек в бедност!
Чрез лошия нрав често се наскърбяват добрите, силата им вехне и наказанието им бърза и всякаква невинност, подтисната несправедливо, ако е подкрепена търпеливо, накрая ще превъзмогне нещастието!
Каква е връзката на човешкото лице с характера? Намусената физиономия може ли да е добра?
Добродетелта и разбирателството са почти едно и също, добродетелта действа за взаиморазбирателството, и внимателното им свързване става в реалната любов.
Кое е най-голямото богатство, здравето и блаженството на чистата съвест и най-вече здравата душа, и кое е най-страшното в бедността - разочарованието, отчаянието и гнева на нещастните!
Лошо е човек да се прибере у дома, когато няма кой да го посрещне.
Има някакво успокоение в това да умираш в компанията на децата си.
Снимки: Google Sites, Find A Grave
