Романът „Огънят” или „Дневникът на един народ” е върхът в творчеството на френския писател реалист Анри Барбюс. Той излиза от печат в разгара на Първата световна война, през 1916 година. Постъпил като доброволец в началото на войната(1915), Барбюс прекарва две години между обикновените войници на фронта и изучава техния бит, жаргон, всекидневен къртовски труд, споделя опасностите и разговорите им. Кому е нужен подобен ад на земята? Нима всичко това не е една грамадна касапница, в която милиони хора заплащат с кръв благополучието и егоистичните интереси на шепа индустриалци и продажни политици? Колко струва човешкия живот? Всички въпроси на писателя търсят отговорите за непоносимото бреме, което човечеството е взело на плещите си. „Народът е нищо, а трябва да бъде всичко.“, казва един стар войник. За „Огънят“ Барбюс печели наградата „Гонкур“.
За живота и войната, с думите на френския писател, журналист и общественик.
Henri Barbusse (1873-1935)
Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.
Източникът на нашата вяра и надежда е правдата.
Проповядването на най-високи идеали не служи за нищо, ако не може да се види положителния път за тяхното постигане.
Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.
Войната ще се повтаря дотогава, докато въпросът за нея не започне да се решава от тези, които загиват на бойните полета.
Да разбере живота и да го обикне в друго същество - в това е задачата на човека и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети напълно само на един човек.
Благото на отделния човек или отделната нация е свързано с общото благо на всички.
Идеята за справедливостта е неопровержима: тя израства от нравствените закони, от законите на разума, от самия живот на масите; справедливост - това е дума, изпълнена с трепета на живота.
Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат.
Правата преодолява всякакви пространства и не може да бъде спряна от никакви граници.
Мирът - това е спокойствието, произтичащо от труда.
Ние говорим на великия език на съзнанието и разума, пред който е безсилен езикът на религията.
Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.
Убеждавам себе си, че нямам свръхествествени сили, че нищо не пада от небето, че всичко е в нас и в нашите ръце. И окрилен от тази увереност, започвам да лаская с поглед великолепието на пустото небе, земните пустини, раят на възможното.
Изображения: L'Humanité, Roundwood's World - blogger
