Въпреки че е творил в чужбина, в работата си Камен Донев се чувства най-добре в България и не вижда смисъл „да весели чужди хора". Казва, че има много работа, а "който работи е щастлив, създава нещо, чувства се потребен". Определя се като "весел човек , но това не означава, че е доволен".
Смята, че простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът срещу тях е "влизаш в библиотеката и четеш". Според Камен иронията е най-висшето чувство на интелектуално удовлетворение. И ние с две ръце заставаме зад това твърдение! Ти си великан, човече!
"Сега не ги бият. Сега само мъмрят. Не може да мъмриш брат, не можеш... Все едно хан Аспарух да те мъмри - не. Все едно Симеон да мъмри войниците, кога са се били на Шипка... горе, на Клокотница."
"Човек има съзнателна и несъзнателна автобиография. За своята несъзнателна такава мога да кажа, че аз съм завършил специалности, за които не знам и не държа да знам."
"Знанието обуславя, то не прославя. Тъгата върви редом с остротата. А дъгата, която се изписва в душата на човека е вратата към мащаба на нещата."
"Моето знание се основава единствено на моето незнание. Аз не желая да знам това, което не знам, при положение, че не знам за знанието. Вие нали съзнавате колко хипотетично може да бъде знанието при наличието на едно незнайно знание?!"
"Не пилешки, човешки дреболии, защото в пилешките няма нищо лошо."
"На едно дете му теглиш два шамара и няма какво повече да му обясняваш. Излишните думи само обременяват децата."
"Универсалният закон гласи: Трябва да Е само ако не Е, когато не трябва, а Е, когато Е трябвало."
"В зависимост от това, дали стъпваш с лявата или дясната страна на ходилото, може да ти се износи лявата или дясната страна на главата."
"Когато човек започне да говори за наука, а в погледа му виждам една такава бистрота, се радвам, че има какво да си кажа с него... с погледа му, не с него."
"Чужденците идват у нас и се женят... Представяте ли си от какво бягат?"
"На прост човек - голям подарък - да компенсира, на умен човек - може и без - той ще оцени намерението, на лош човек – коте, на дете - може... мъртво коте."
- Къде е по-добре човек да се реализира професионално, в България или в чужбина?
- Най-добре е това да става на границата, там където няма хора. Когато застанеш на граничната бразда има много силно магнитно поле. Това магнитно поле събира всичката информация от световни университети и ако ти се наведеш, но не прекалено ниско, за да не изглежда унизително, тази информация ще влезе през шийните прешлени, ще слезе към гърба и ще бъде асимилирана от така наречената G-точка.
- Какво означава свободна професия?
- Това са професии, свързани с лесното падане на гащите. Тоест, ластиците там са по-разхлабени. Хората, подходящи за тези професии са хора, които не се обръщат назад – или лягат или продължават напред. Хора с по-широк кръгозор, готови на по-големи компромиси, без назадничави мисли, без никакви скрупули, хора отворени към бъдещето.
"Професионално реализиралия се човек се познава по брадичката. При него тя е по-високо от останалите, някъде от 60 до 80 градуса. Знаете, че мозъкът е една течност и с тази поза на брадичката се получава ефектът на зимника – мислите се събират в задната част на главата, където се съхраняват на по-хладно и по-добре. Недобре развития професионално пък държи брадичката си ниско, така знанията и мислите му се събират напреди и той често издухва това, което е научил дотук."
Из "Възгледите на един учител за всеобщата просвета":
"Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока заблуда. Просто с пицата устата се е деформирала."
"Веднъж подарих на един третокласник книжка. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години пак се върна, гледам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и внезапно се смее. Иска да изяде самата луна. На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, защото вътре не протичат процеси. То е просто като касичка."
"В училищата говорът е нещо средно между раждаща лъвица, пресипнала кокошка и грипава хиена."
"Чужденците обичат да шофират по нашите пътища, защото те водят в неизвестни посоки без табели. Обидно е някак да пише "Щутгарт 250 км" и наистина след 250 км да дойде Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред неизвестното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те санкционират. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за злато. Пътната маркировка само загатва за себе си. Ето табела "Созопол 100 км". След 100 км виждаш табела "Созопол 250 км". Това те кара да мислиш, да виждаш отвъд видимото. Самите табели често са простреляни от куршуми. По едно време край пътя някакъв човек ака. До него акат съпругата му и децата му. До тях бабата повръща и го запокитва. От това се е родила дисциплината хвърляне на чук. "
"Веднъж ми се случи следната случка. Бях в командировка на морето. Наех възрожденска къща. Спокойствие и тишина. По едно време се събуждам от вой на койот. Скочих. Воят идва от съседната стая. В тоя момент почна тътен. Чувам женски глас: "Мачкай, мачкай, лозето. Спукай я тая лозница, с плодове тежки ще те дари". Викам си: "гроздобер да е, ама не е". Излязох отвънка и чух шум от падащи бутилки. Спрях се пред вратата. Отворих. Не можах да повярвам на очите си. Оня я беше хванал между терасата и леглото. С двете ръце между краката на раменете коленете, гръбнакът й се изопнал, очите є изпъкнали. Викам какво е това нещо, бе - секс ли е, сумо ли е. Накрая главата й се вдълба в носещата греда. "
"Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк."
Повече от Камен Донев на shvargalo.com
