Роден в семейството на селски лекар в Мале Сватоновице (Австро-Унгария), Чапек прави първите си литературни стъпки в поезията малко след завършване на гимназия в Прага. Изучава философия, а през 1915 г. получава докторска степен в Карловия университет. По време на Първата световна война работи като възпитател във видна аристократична фамилия, а после като журналист. Именно това размирно време определя неговите философски търсения и стремежа да открие източника на противоречие в живота, от които се раждат сборниците „Разпятие” (1917) и „Мъчителни разкази” (1921).
За връх на творчеството си Чапек счита романа „Война със саламандрите” (1936 г.), в който разголва човешката същност и рисува всички последствия от хорските злини – катаклизми, природни бедствия, катастрофи, убийства, грабежи. Безмилостна антифашистка сатира за робството и наивната глупава природа на съвременния човешки свят.
Карел Чапек е номиниран за Нобелова награда за литература седем пъти – всяка година от 1932-та до 1938-ма. Макар никога да не печели този приз, той записва името си редом до най-знаковите творци на миналия век.
(1890 ~ 1938)
„Никога човечеството не е имало толкова високо жизнено равнище, както днес; но намерете ми един-единствен човек, който да е щастлив; покажете ми класа, която да е доволна, или нация, която да не се чувства застрашена в своето съществуване. Сред всичките дарове на цивилизацията, в крезовското богатство на духовните и материалните ценности ние всички сме обхванати все повече и повече от натрапващо се чувство на несигурност, угнетяваща тежест и неудобство… Въпросът е, способен ли е и бил ли е изобщо някога човекът щастлив? Човекът - сигурно, като всяко живо същество; но човечеството – не.”
Из „Война на саламандрите”
Боже, колко е проста рецептата за щастлив живот – каквото и да правим, да е с любов към нещата.
Не притежаваш ли силата на дъба, бъди силен като хвойната или издръжливата мащерка. Тя без мърморене приема жегата и сушата, студа, плодородието и нараняванията.
Мъжът може да понесе много тежки неща, но не и плача на жена, който сам е причинил.
Истинската любов е състояние, при което човек чувства съдбовна потребност да бъде непрекъснато с любимото си същество.
Едно от най-големите бедствия на цивилизацията – учен глупак.
Необичайните случаи обичайно се повтарят.
Да ти липсва чувството, че си обичан – това е сериозна причина човек да изгуби доверие в самия себе си.
Образованието е онова, което ни остава, когато забравим наученото в училище.
Борбата е открита от природата, ненавистта - от човека.
Представете си колко щеше да е тихо, ако хората изричаха само онова, което знаят.
Най-красиви на света са не вещите, а миговете.
Всяко съвършено стихотворение е една голяма победа, всеки благ куплет е истинско кралство на мира.
На хората с идеи не бива да се позволява да се месят в световните проблеми.
Човекът никога не може да бъде поробен от машината, ако на този, който я прави, ако му се плаща достатъчно.
Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ.
Ако жената не се предаде, тя побеждава; ако се предаде, диктува условия на победителя.
Котката е пълна тайна, като звяр; кучето е просто и наивно, като човек.
Има няколко начина да направим градина: най-добрият от тях – да се възложи на градинаря.
Всяко чудо трябва да бъде обяснено, в противен случай то е просто нетърпимо.
Договорите съществуват, за да ги изпълнява по-слабият.
Не всичко е толкова зле: не ни продадоха, а ни подариха.
Неуспех: да не се възползваш от случая. Успех: да злоупотребиш с възможността.
В Свещеното писание е казано правилно: понякога стените рухват от един вик. Но с един вик нищо не можеш да построиш.
Какво нещастие – да възбуждаш само симпатии!
Векът на автомобилите: целта бе заменена от скоростта.
Вече няма да се променя – казал пънът.
Снимки: Tipy jak fotit, O Explorador, Macumbeira
