Писма от земята. Писмо второ.

„Всичко, което ви казвам за човека, е чиста истина.“ Ще ви моля да ме извините, ако понякога повтарям тези думи в моите писма; искам да се отнасяте сериозно към нещата, които ви разказвам, а чувствам, че ако аз бях на ваше място, а вие на мое, би ми било нужно такова напомняне, за да не се разколебае доверието ми. Защото всичко в човека изглежда необикновено в очите на един безсмъртен. Той гледа на всяко нещо по съвсем различен начин от нас, неговата представа за съотношението между явленията никак не прилича на нашата, а неговите понятия за ценностите дотолкова се отличават от нашите, че въпреки огромните ни умствени способности, дори и най-надареният от нас едва ли би могъл да ги проумее напълно.

Ето ви един пример: той е измислил рая, а не е допуснал в него най-висшата от всички наслади, екстаза, който всеки индивид от неговия род (както и от нашия) обича повече от всичко – половия акт.

Все едно да се откажеш от водата, когато загиваш в нажежена пустиня и някой те спаси и ти предложи да изпълни всичките ти желания, като по свой избор се откажеш само от едно от тях.

Измисленият от човека рай прилича на самия него: странен, интересен, поразителен, смешен. Честна дума ви казвам, в този рай не е намерило място нищо от това, което човекът действително цени. Неговият рай се състои изцяло от такива развлечения, към каквито тук, на Земята, човекът не проявява интерес, но въпреки това той е убеден, че в рая те ще му допаднат. Нима това не е любопитно? Нима не е интересно? И не мислете, че преувеличавам – съвсем не. Ще ви поясня.

Повечето хора не обичат да пеят, повечето хора не могат да пеят, повечето хора не могат да издържат повече от два часа, ако други пеят. Забележете това.

От сто души само двама могат да свирят на някакъв музикален инструмент, а от същите сто едва ли ще се намерят и четирима, които имат желание да се научат. Запомнете и това.

Много хора се молят, но малцина обичат молитвите. Само единици се молят продължително, останалите гледат да претупат молитвата.

Съвсем не всички черкуващи се обичат да ходят на черква.

За деветдесет и девет на сто от хората спазването на Съботния Ден е от скучно по-скучно задължение.

На две трети от богомолците неделната литургия им втръсва още на средата, а на останалите – преди да е завършила.

Най-радостният миг за всички настъпва, когато проповедникът вдигне ръце за благословия. Тогава можете да чуете как из цялата черква се разнася въздишка на облекчение, изпълнена с красноречива благодарност.

Всяка нация гледа отвисоко всички останали нации.

Всяка нация ненавижда всички останали нации.

Всички бели нации презират всички цветнокожи нации, независимо от оттенъка на цвета им и ги потискат, щом им се удаде възможност.

Белите не желаят да имат съприкосновение с „черните гадове“ и не сключват бракове с тях.

Те не ги допускат и в своите училища и черкви.

Целият свят ненавижда евреите и ги търпи само когато са богати.

Моля ви да запомните добре всички тези подробности.

По-нататък. Всички нормални хора не обичат шума.

Всички хора, и нормални, и ненормални, обичат разнообразието в живота. Еднообразието им омръзва бързо.

Всеки човек в зависимост от умствените способности, с които е надарен, постоянно упражнява своя мозък и тези упражнения представляват важна, ценна и съществена част от живота му. И най-неинтелигентният човек, както и най-интелигентният, има някаква способност и изпитва истинско удоволствие да я проверява, да я доказва и усъвършенства. Гаменчето, което превъзхожда другарчето си в игрите, така се въодушевява от своя талант и така старателно го развива, както и скулпторът, живописецът, музикантът, математикът и така нататък. Никой от тях не би се чувствал щастлив, ако не му дават възможност да проявява таланта си.

Сега вече имате всички факти. Разбрахте какво обичат хората и какво не обичат. Както казах, те сами са си измислили рая, без никаква чужда помощ.

…

И тъй, забележете: в човешкия рай няма място за разума, няма никаква храна за него. Там той ще се разплуе за една година – ще се разплуе и ще завони. Ще се разплуе и ще завони и тогава ще се превърне в нещо свято. И слава богу, че е тъй, защото само един светец може да изтърпи радостите на подобен приют за малоумни.

Със съкращения от „Писма от земята”, Letters from Earth, 1962 
Изображение: huffingtonpost.com