„Никой електрически източник не е пръскал такава светлина, както някои тънички книжлета…”
(От есето „Книгата като врата на света”, 1931 г.)
(Stefan Zweig, 1916)
Цялото движение на земята до голяма степен се основава върху две изобретения на човешкия ум: движението в пространството - върху изнамирането на търкалящото се колело, което вихрено се върти около своята ос, а духовното движение - върху откритието на писмеността.
…
И тъй като не разбирах вътрешно неграмотния, опитах се да си помогна, като си представя своя собствен живот без книги. Опитах се най-напред за един час да отстраня от своя жизнен кръг всичко, което бях възприел писмено, най-вече от книгите. Но дори и то не ми се удаде. Защото онова, което чувствувах като свое "аз", се разпадаше напълно, щом посегнех да му отнема надхвърлящите личните ми преживявания знания, опит и емоции, които бях възприел чрез книгите и образованието като чувство за света и чувство за себе си. За каквато и вещ, по какъвто и въпрос да си помислех, винаги с него се свързваха спомени и познания, които дължах на книги, а всяка отделна дума отприщваше безброй асоциации от прочетеното или изученото.
И аз разбрах, че дарбата или милостта да можеш да мислиш обхватно и в много взаимовръзки, че този прекрасен и единствено верен начин да гледаш на света от различни плоскости е достояние само на оня, който освен собствения си опит е възприел и опита на много страни, хора, епохи, съхранен в книгите. Затова бях потресен колко малък би трябвало да се струва светът на човека, лишил се от книгата.
Защото какво друго правим, когато четем, ако не да съпреживяваме извътре живота на чужди хора, да гледаме с техните очи, да мислим с техния мозък?
След този вълнуващ и благороден момент аз започнах да си припомням все по-живо и с все по-голяма признателност безбройните щастливи мигове, дарени ми от книгите; един до друг се редяха примерите в мен, както горе в небето звезда до звезда, сещах се за отделни книги, разширили светогледа ми отвъд теснотата на невежеството, дали ми представа за йерархията на стойностите и породили у мен, юношата, вълнения и опит, по-силни от младото ми, още неукрепнало тогава тяло. Затова - сега разбирах - детската ми душа биваше обзета от такова силно напрежение, когато четях Плутарх, морските приключения на Мидшипман или новите истории на Кожения чорап: защото един по-див и по-горещ свят нахлуваше тогава между стените на бюргерския ми дом и ме изтръгваше от тях; за първи път чрез книгите у мен се пробуди предчувствието за неизмеримата широта на нашия свят и желанието ми да й се отдам. Една голяма част от нашето душевно напрежение, от способността ни да копнеем, от стремежа да надрастем себе си, тази най-добра част от нашето същество, цялата тази свята жажда ние дължим на солта на книгите, която ни принуждава непрекъснато да попиваме нови преживявания. Припомних си важни решения, към които ме бяха подтикнали книгите, срещи с отдавна мъртви поети, които бяха за мен по-важни от срещите ми с някои приятели и жени, любовните нощи с книгите, когато с блаженство се лишаваш от съня, както при другите любовни нощи, и колкото повече мислех, толкова по-ясно съзнавах, че нашият духовен свят се състои от милиони монади отделни впечатления, нищожна частица от които произхождат от видяното и изпитаното, докато всичко останало, най-съществения и взаимосвързан дял от тях дължим на книгите, на прочетеното, на наученото, на предадените знания и опит.
Чудесно бе да се разсъждава за всичко това. Отдавна забравени щастливи часове с книги оживяваха отново, всеки един ми напомняше за друг. И както при опитите ми да преброя звездите върху кадифеното нощно небе всеки път незабелязано изникваха нови и ми объркваха броенето, така и при този поглед дълбоко в душевната ми глъб аз почувствах, че и това наше звездно небе е озарено от неизброимо много отделни пламъчета и че със способността си да се наслаждаваме на духовните драгоценности ние ставаме притежатели на още един космос, който кръжи сияещ около нас, също тъй изпълнен с тайнствена музика. Никога не съм бил толкова непосредствено близо до книгите както в този час, когато не държех нито една в ръцете си, а само мислех за тях, но с постепенно наслоената признателност на една разгърната душа.
Който обаче веднъж е преживял стойността на написаното, на напечатаното, на духовното словесно общуване в цялата му неизмерима широта, все едно дали чрез отделна книга или чрез целия свят на книгите, той съчувствено ще се усмихне над малодушието, обзело днес толкова много и дори умни хора. Книгата била изживяла времето си, сега думата имала техниката, грамофонът, кинематографът, радиото, като по-изтънчени и по-удобни средства за предаване на словото и мисълта, започвали вече да изместват книгата и скоро нейната културно-историческа мисия щяла да принадлежи на миналото. Но колко късогледо, колко недомислено е това твърдение! Защото кога би се удало на техниката такова чудо, което да надхвърли хилядолетното чудо на книгата или дори само да го достигне! Химията още не е открила експлозив, чието действие да е така всеобхватно и така да разтърсва света, не е изковала стомана или железобетон, които да са по-трайни от малкия свитък изписана хартия. Никой електрически източник не е пръскал такава светлина, както някои тънички книжлета, все още никой изкуствен ток не може да се сравни с този, който прониква душата ни при досега с напечатаното слово. Неостаряваща, неразрушима и неизменна във вечността, една сгъстена сила в нищожно малка и изменчива форма, книгата няма за какво да се плаши от техниката, защото как иначе се изучава и усъвършенства техниката, ако не чрез книгата? Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфата и омегата на всяко знание и начало на всяка наука. И в колкото по-дълбока връзка с книгата живеем, толкова по-дълбоко изживяваме живота като цяло, защото с нейната чудесна помощ обичащият вижда света по вълшебен начин, прониква в него не само със собствените си очи, а и чрез душевния поглед на безброй други хора.
От „Книгата като врата към света“, Стефан Цвайг
Снимка: Stefan Zweig, 1916 © arquivo Casa Stefan Zweig
