„Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния.“
Джон Ъпдайк (1932 ~ 2009) е един от най-известните представители на съвременната литература на САЩ, чиито романи „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“ го превръщат в един от най-обичаните автори. Писателят печели две награди „Пулицър“ за творчеството си. Публикува над 20 романа, десетки разкази, стихотворения, есета, литературни критики и мемоари.
Литературата не е единственото поприще, в което Ъпдайк е продуктивен. Той има два брака, четири деца, трима доведени синове и седем внуци. Интересен факт е, че писателят е пътувал и до България. В разказа от 60-те години „Българската поетеса“, смятан за автобиографичен, в който главната героиня се казва Вера Главанакова, писателят всъщност е описал срещата си с Блага Димитрова; разказ, с който печели престижната награда „О’Хенри“.
По това време той е на 32 и все още не е толкова известен, а Блага Димитрова е с десет години по-възрастна от него, красива, женствена и известна с поезията си. В разказа си Ъпдайк казва: „Тя живее, за да пише. А това не е здравословно...“, „Тя е съвършена, уравновесена, удовлетворена, реализирана. Любопитно ми е самото това ярко съчетание от красота и ум. Искам да кажа, какво може да направи една душа с всичко това?“
Но най-емблематичната книга на Ъпдайк си остава „Заеко, бягай”. Излиза на американския пазар през 1960 г. Книгата предизвиква бурни дискусии и попада в топ 100 на най-забраняваните книги през ХХ в., както и в класацията за един от 100-те най-добри романи на всички времена.
(1932 ~ 2009)
Цялото нашето наследство ... – това е животът. Това е един странен подарък, и аз не знам как трябва да се разпореждаме с него, но живота е единственото нещо, което получаваме като подарък, и това е скъп подарък.
Лидер е този, който от лудост и доброта, доброволно се заема да решава проблемите на другите. Малко са хората, които са толкова глупави, за да използват това свое непостоянно качество.
Най-живи сме, когато сме влюбени.
Както за мъжете, така и за жените, телата на противоположния пол са сигнали за това какво трябва да правим, това са знаци за нашите необходимости.
Една любовна афера иска да прелее, да сподели славата си със света. Никое действие не е толкова тайно, че да не търси аплодисменти.
Сексът е като парите. Само твърде много е достатъчно.
Всеки брак съдържа аристократ и селянин. Учител и ученик.
Мъжете - душата, жените - тялото. Аз не знам, кой има ум. Бог, може би.
Лесно е да обичаш хората в спомените си. По-трудно е да ги обичаш, когато са тук, точно пред теб.
Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния.
Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази възможност, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме.
Бог не отговаря на писма.
Вярата, също както и любовта, трябва да е доброволна.
Човек вярва в различни неща по различно време. Дори в един и същи ден.
Книжарниците са самотни укрепления, които разпръскват светлина върху тротоарите. Те цивилизоват кварталите си.
Мисля, че книгите трябва да крият тайни. Също като хората.
Чудото да превърнеш понятието в мисли, мислите – в думи и думите – в книга никога не ми е омръзвало.
Киното е направило много повече за моя духовен живот, отколкото църквата. Възприятията ми за слава, успех и красота са оформени от големия екран. Докато християнската религия се оттегля все повече и губи влияние повсеместно, киното и филмите запълват този вакуум, като ни предоставят митове и легенди, които ни учат на добро и зло.
Ако хората не говорят с децата, те спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари.
Американците имат рефлекса да уважават новото, независимо какво им струва.
Огромна част от американския живот е да караш до някъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си отишъл.
Да си знаменитост е маска, която ти изяжда лицето.
Това, което предлага изкуството, е пространство – глътка въздух за духа.
Творческият елемент е един плюс към ежедневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре.
Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието.
Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще платят цената.
Свободата – тя е като вълнено одеяло: дърпаш я към шията – отвиваш си краката.
Това, в което живеем, може да се нарече тъмнина отвътре.
В какво е хубавото на мъртвите – те освобождават място.
Как да уважаваш свят, управляван от група остарели деца?
Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност.
Снимки: englishbookgeorgia.com, pinterest.com
