Мисли и парадокси
Поетът напомня съпругата: какъвто ще да е той – свикнеш ли да го четеш – и няма ли друг, – почнеш да му се наслаждаваш.
Дай на българина власт – и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава.
Една от трагедиите на българина е тая, че с вървежа на годините ние ставаме все по-нищожни. Ние не зреем, а креем. Стареем, без да растем.
И когато дойде възрастта, която в чужбина се сочи като един лъчезарен връх на тържествен шествие все по-нагоре, възрастта, с която там почват за таланта нови, едно от друго по-бляскави завоевания – за нашия талант, като го разгледаш по-отблизо, можеш да кажеш, в най-щастливия случай, само едно:
– Тиха лудост в пълен разцвет!
Представете си млад човек, обхванат от буйна жажда да вика, да скача, да пее, да се радва на живота, като малко жребче.
Представете си го, че в това настроение младият жизнерад момък влиза в ресторант, пие жадно, напива се до пресита, става, пада, събаря маси, стропаля се, счупва си глава, нозе, ранява се до смърт.
Това е бракът.
Недей вече ми възпява своите страдания, своите мечтания, чувства, болки и мъки.
Омръзна ми!
Аз чакам да ми опишеш как Ботев плака от Козлодуй до Веслец и как Левски разби главата си о тъмничния зид в София.
Ако трябва парламентът да живее, аз бих го направил съвсем миниатюрен. Достатъчно е всяка партия да има в него само по един човек. Когато хората са малцина и се гледат в очите – могат да бъдат несъмнено по-добри. А колкото се отнася до ума – той винаги е в обратна пропорция с множествеността.
Ние не ценим нашите хора и неща – това е стара истина.
Някои виждат в това едно ценно качество на българския дух: едно вечно недоволство от себе си – и, следователно, залог за все по-голямо усъвършенстване.
Уви, те се заблуждават.
Тайната е в познатото наше качество: окото ни е все в чуждото.
Тайната е в нашата склонност към кражба.
Всеки може да пие: малцина знаят да се напиват, а съвсем малцина – художествено.
Много малко работи има, които могат да се вършат с жена.
– Най-свободолюбивата, най-съвършената конституция има българинът!
– Но от що се възхищавате, братя мои? Не виждате ли, че с нея той и досега изглежда като циганин в автомобил?
Демократизмът има за психологична основа едно от най-неизменните човешки качества: завистта.
Тайната на приличните отношения между хората е, за жалост, доста неприлична: недей жела да те смятат добър, защото това значи, че скритом те мислят по-глупав от себе си. Винаги трябва поне от малко да ти се боят.
Оставиш ли нашенец при пари или при жена – рядко може да излезе, без да е забъркал някоя каша.
Ненавиждам тълпата – дори ако се състои от мобилизирани мъдреци.
Най-страшно прокълнатата гад в животното царство е човекът: и най-свирепият звяр не е способен, като него, за предумишлено зло.
Възрастта е предателска като расото: който я носи на гърба си, не знае сам какъв изглежда с нея. Но би трябвало винаги да помни, че всички други го виждат и затова не всичко, което се позволява на другите, се позволява и нему.
Една погрешна мисъл е твърде на мода у нас: мисълта, че писателите не се признават един другиго. Това не е вярно. Всички се признават. Само че всеки поотделно смята всички останали за далеко незначителни, може би едвам една конска сила в сравнение с него.
Литературата е безнадеждно изместена от киното и вестника.
Малко по малко ще се стигне до там, че писателите ще си пишат само за помежду си.
Така и театърът малко по малко ще остава за артистите и шепа любители.
Поети и писатели и сега вече напомнят оркестранти в шумен ресторант. Оркестърът надува, свири – всички знаят, че той съществува там, около тях някъде, всички го чуват, но никой не го слуша.
Само при някоя пауза публиката се пита весело: „Хубаво ли беше, да ръкопляскам?” И нищо не й струва да признае, че е хубаво или лошо, да ръкопляска или да мълчи.
Едно от най-нелепите нещастия на човека е, гдето има близки: няма по-далечни от близките и по-чужди от своите.
Едничкото очарование на любовта е в това, че докато любиш жената, ти твърде малко я познаваш.
Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.
От „Мисли и парадокси”, сп. „Листопад”, 1925-1926 г., 1933 г.
Снимка: Димитър Подвързачов (1881-1937), Държател: Държавна агенция „Архиви“, dictionarylit-bg.eu
