Писмата на великите
7 романтични писма на ЕКЗЮПЕРИ до любимата му Натали ПАЛЕЙ, 1942 г.
(Natalie Paley, 1933)
♥ Писмо четвърто
Пращам ви няколко странички – писмо, което написах днес между два телефонни разговора. Първият ми извести, че всичко е загубено, вторият – че съобщението за катастрофата е било грешка.
Любов моя, пристигна ужасна телеграма от секретаря на канадското посолство – може да ме приеме само в сряда. Идва ми да се обеся. Не мога повече без теб. Отчаян съм и в пълна безизходица. Любов моя, любима моя, благодарение на теб открих покой. Във теб открих подслон. Открих доверие, а сега съм изтерзан от очакване. Причинявам си болка, изтощителна… Не съм до тебе ден след ден, нарушавам всичките си обещания, макар и не по своя воля. Заслужавам, ако ме забравиш. Заслужавам, ако повече не ме очакваш. Заслужавам самотата. Аз, макар да не е по силите ми да пресека без виза границата, те обичам с всеки ден по-силно. С всеки ден съм все по-нещастен. Дори се отучих да ти пиша.
Жестоко е да видиш Рая и мигом да го изгубиш.
Токова съм уморен,
Антоан.
♥ Писмо пето
Любов моя, любима, моя любов, в такова вълнение съм, в такова отчаяние, че обърках телеграмите. Приличам на пиян, клатушкам се от една страна на друга, неразбирайки защо и как. И все пак ще изпратя телеграмата, която се гласях да ти напиша.
Обичам те толкова силно, без съмнение. И страдам с цялото си същество. Болен съм от очакване. Така си ми нужна. Необходима. Като въздуха. Като дневната светлина.
Умолявам те, когато се видим отново – прегърни ме. Успокой ме. Помогни ми. Толкова ми е непоносимо и стана още по-непоносимо от мига, когато ми изиграха зла шега – да ми подхвърлят покой и щастие, а после да ми ги отнемат.
Умолявам те, обичайте ме, когато се върна.
Антоан.
Източник: fotostrana.ru
Снимки: Goodreads; Natalie Paley by George Hoyningen-Huene, 1933, The Red List
