„Така е устроен светът, че винаги някъде бият дете.“
„В очакване на варварите, „Живот и страдания на Майкъл К.“, „Дневник на една лоша година“ и „Позор“ са най-добрите образци в творчеството на Джон Максуел Кутси. Роден в Южноафриканската република през 1940 г., този писател е отявлен противник на апъртейда, който обича да изследва всяка политическа несправедливост в близката ни история.
Завършва математика и филология и няколко години, през 60-те, работи за IBM. По-късно прави докторска дисертация по творчеството на Самюел Бекет в Тексаския университет. Става двукратен носител на „Букър“ и е Нобелов лауреат за литература през 2003 г.
Кутси е изявен защитник на животните и вегетарианец. Понастоящем живее в Австралия.
Когато човек извършва самоубийство, то не тялото убива себе си, а духът убива тялото.
Прояви себе си по някакъв начин, иначе така и ще проведеш живота си, без никой да го забележи.
Непреклонността не е признак на героизъм.
Първото условие на живота е вечно да желаеш, иначе животът се прекратява.
Робът губи всичко в своите цели, даже желанието да се избави от тях.
Черепът и темпераментът са двата най-неподатливи човешки атрибута.
Човек не е устроен на живее сам.
Колкото по-малък град, толкова повече клюки.
Мелницата на слуховете се върти ден и нощ, смилайки репутацията.
Красотата на жената не принадлежи само на нея. Тя част от дара, който дава на света и е длъжна да го споделя.
Започвам да разбирам истинския смисъл на прегръдките. Ние прегръщаме, за да ни прегръщат.
Любовта не е глад. Тя не може да се утоли, успокои.
Ако вашата любов е достатъчно силна, не е задължително да ви се отговаря с взаимност.
Отмъщението е като горски пожар. Колкото повече опожарява, толкова по-гладен става.
Жените притежават рядката способност да прощават.
Очакването, че всяко нещо, което поглеждате, ви гледа от своя страна, създава аурата…
От това дали даден гражданин живее или умира, държавата не се интересува. Онова, което има значение за нея и за нейните регистри, е дали гражданинът е жив или мъртъв.
Политиката като грандиозен театър, а не като дебат, е не само една от уловките на фашизма, а и негова същност.
Ако геният на фашизма е в способността му да изличи границата между политиката и медиите, то къде тогава е фашисткият елемент в медийно-задвижваните политики на западните демокрации? Не съществуват ли различни варианти на естетизирана политика?
За обикновените германци единствено видимата идентичност е една фашистка идентичност във фашистки костюми и фашистки пози на доминация или подчинение.
Лидерът никога няма да поведе последователите си по-далеч, от колкото той самият. Какъвто лидера такива и последователите.
Насилието се превърна в спектакъл, то покварява душите.
Бог не обича никого и не мрази никого, понеже Бог е свободен от страсти и не чувства нито болки, нито удоволствия.
Струва ти се, че прекрасно разбираш какво е справедливост и какво не е. Всички мислим така.
Когато човек страда от несправедливости, свидетелите на неговите страдния са обречени на срам.
Така е устроен светът, че винаги някъде бият дете.
Да четеш означава да забравиш за себе си, а не да стоиш отстрани подсмихвайки се.
Този който не знае какво да прави с жена, лежаща в леглото му, едва ли знае какво да напише на хартия, която лежи пред него.
Нашата лъжа казва за нас не по-малко от нашата истина.
Най-страшното нещо е нашето въображение.
Твоите мисли определят твоята съдба. Това, за което мислите, определя това, което се явявате, какво правиш и къде се намираш.
Вашият живот на 10% зависи от това, което става с вас, и на 90% от това, как реагирате на тези събития.
Дисциплината е решението да правиш това, което много не искаш да правиш, за да достигнеш това, което много искаш да достигнеш.
Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.
Има една грешка… която не може да бъде поправена никога: да пропуснеш да забегнеш от родителите си.
Снимки: citytomb.com, 123coolpictures.com
