„Най-задълбоченият, най-богохулният и затова вероятно най-християнски настроеният сред своите съвременници“ | Т. С. ЕЛИЪТ
Pоден в една и съща година с Шекспир, Кристофър Марлоу (1564 ~ 1593) е първият професионален драматург на ренесансова Англия, пожънал бляскав успех. Фаворит на конспиративната теория сред претендентите за авторството на Шекспировите пиеси, той си остава единственият съизмерим с Барда сценичен поет, както и най-мистериозната фигура на Елизабетинския театър. Роден в Кентърбъри, Англия в бедно семейство, Марлоу получава магистърска степен в Университета на Кеймбридж и през 1587 г. започва да пише пиеси като професионален драматург. Някои изследователи подкрепят тезата, че Марлоу е бил протеже на ръководителя на тайната служба на кралица Елизабет I сър Томас Уолсингам. През 1593 г. тайният съвет на кралицата го призовава по обвинения в содомия, богохулство и атеизъм. За да спаси своя приятел, Уолсингам инсценира убийството на Марлоу в Детфорд и организира неговото бягство отвъд Ламанша. Смята се, че във Франция младият драматург пише пиеси от името на Уилям Шекспир, който по това време е второразреден актьор от трупата на театър „Глобус“, твърди британският журналист Калвин Хофман в своята книга „Човекът, който беше Шекспир“, издадена през 1955 г. Марлоу си отива от този свят едва на 29 години и завещава на поколенията само седем пиеси, сред които най-известни са „Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст“ и „Едуард II“. Преди 2 години издателството на университета „Оксфорд“ официално призна Кристофър Марлоу за съавтор на три от историческите пиеси на Шекспир, сред които драмата „Хенри VI“, създадена през 1591 г.
„Еленът горски, като го прострелят,
търчи към тази лековита билка,
която раната му ще затвори.
Но закърви ли царска лъвска плът,
звярът я къса с гневната си лапа
и отвратен, че низката земя
кръвта му ще попие, скача гордо.”
От „Едуард II”
Ценностите са извора на честта.
Парите не могат да ви купят любов, но подобряват позицията ви за договаряне.
Смятам религията за детска играчка – там няма грехове, само невежество.
Защо да обичаш този, когото мрази целия свят? Защото той те обича повече от целия свят.
Аз съм Завистта… не мога да чета и затова искам всички книги да бъдат изгорени.
Кой се е влюбвал, без да е било от пръв поглед?
Какво са кралете, когато режимът им си отиде, ако не сенки в слънчев ден?
Излишъкът на богатство е причина за алчността.
Това, което ме подхранва, ме и разрушава.
Проклет да е този, който първи е открил войната.
Въоръжен съм с нещо повече от съвършена стомана – справедливостта в спора.
Направи ме безсмъртен с целувка.
Добродетелта е изворът, от където извира честта.
Адът е просто състояние на ума.
Пред любовта предпочитаме стабилен приятел.
Няма грехове – само невежество.
Ето това е ад, а аз не съм излязъл от него.
* An anonymous portrait in Corpus Christi College, Cambridge, believed to show Christopher Marlowe - Wikipedia
