„Празникът” и истините, които удрят звучен шамар – назаем от един от най-известните съвременни френски писатели, който не се страхува да сътворява провокации и скандали.
Празникът
Целта на празника е да ни накара да забравим, че сме самотни, жалки и обречени на смърт. Другояче казано, да ни превърне в животни. Затова и примитивният човек има толкова развито чувство за празник. Връзка халюцинаторни растения в огъня, три барабана и е готов; не му трябва много. Обратно, за да стигне до едно ниво на незадоволителен екстаз, средният западняк се нуждае от безкрайни рейв купони, на които оглушава и се дрогира; той няма абсолютно никакво чувство за празник. Дълбоко загрижен за себе си, напълно отчужден от другите, постоянно тероризиран от идеята за смъртта, той е неспособен да постигне някакво сливане. И все пак упорства. Загубата на животинското му състояние го натъжава, кара го да изпитва тъга и срам. Много му се иска да бъде купонджия или поне да минава за такъв. Ситуацията, в която се намира, е просто жалка.
Какво правя с тия идиоти?
„Защото, дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Матей 18:20). Това е целият проблем – събрани, но в името на какво? Какво е това, което може да оправдае нашето свързване?
Свързани заради забавлението (нощни клубове, селски танци, купони). Това е най-лошият сценарий. В подобни ситуации, в които очевидно няма нищо забавно, единственото решение е това – да забършеш. В този случай човек излиза от полето на празника, за да влезе в това на едно ожесточено нарцистично състезание, където залогът най-често е възможността за пенетрация. (Счита се традиционно, че мъжът трябва да осъществи пенетрацията, за да постигне желания нарцистичен подвиг. Успее ли, чувството му е като това, когато е ударил бонус игра на старите флипер автомати. Докато жената – е, тя се задоволява със самата сигурност, че е желан обект на пенетрация.) Ако този вид игри ви отблъскват или ако не смятате, че сте във форма, за да се представите добре, за вас остава само едно: да си тръгнете възможно най-скоро.
Свързани заради борбата (студентски демонстрации, сбирки на еколози, квартални говорилни). Априори тази идея е гениална: радостното чувство, произлизащо от обща кауза, може на практика да породи у групата не само чувство на принадлежност, но и истинско колективно опиянение. За жалост обаче психологията на тълпата следва непроменливи закони: човек винаги попада под властта на най-глупавите и агресивни членове на групата. Накрая се озоваваш насред банда от хора, вдигащи гюрултия, че и опасни. Изборът е същият като в нощния клуб: да избягаш преди да се е стигнало до бой, или да забършеш (тук обаче условията са по-благоприятни: наличието на общи убеждения, както и редуването на емоции, породени от развитието на протеста, могат лека-полека да открехнат нарцистичната черупка.)
Свързани заради чукането (секс клубове, частни оргии, определени New Age групи). Една от най-простите и най-древни формули е тази: да свържеш хората заради това, което в крайна сметка им е общо. Тук сексуалният акт е налице, макар че удоволствието невинаги е гарантирано. И това е нещо; и все пак не е всичко.
Свързани заради честването (религиозни служби, пилигримство). Религията предлага една изключително оригинална формула: дръзко отхвърляне на отделеността и смъртта посредством утвърждаване на идеята, че противно на това, което виждаме, ние се къпем в божията любов, носейки се право към щастливата вечност. Една религиозна церемония, в която участниците са вярващи, предлага уникалния пример за успешен празник. Някои участници с агностична нагласа могат по време на церемонията да се почувстват обладани от чувство на вяра, но пък те рискуват да се разочароват болезнено (малко като в секса, но по-лошо). Възможно решение: да бъдеш докоснат от милостта.
Що се отнася до пилигримството, комбинирайки предимствата на студентската демонстрация с тези на екскурзиите тип Nouvelles Frontiѐres(1), и при това в една духовна атмосфера, натежала от досада, то предлага идеалните условия за забърсване, което става почти неволно, да не кажа искрено. Най-възвишеният сценарий за края на пилигримството е този: брак плюс обръщане към вярата. Но и обратно, разочарованието може да е жестоко. Планирайте да резервирате в UCPA(2) ваканция с водни спортове, позволяваща късно анулиране (разучете предварително условията за анулация).
Празникът без сълзи
В действителност, достатъчно е само да очакваш, че ще се забавляваш, и можеш да си сигурен, че работата ще се осере. Идеалното положение е изобщо да не стъпваш на празници. За съжаление обаче купонджията е толкова уважавана фигура, че този отказ ще повлече след себе си страхотно понижаване на социалния ви образ. Следващите няколко съвета ще ви позволят да избегнете най-лошото (да останете сами до края на празника, в състояние на скука, развиваща се към отчаяние, и при това с грешното впечатление, че другите се забавляват).
Осъзнайте предварително, че празникът ще се прецака страхотно. Визуализирайте примерите от предходни провали. Не, не става въпрос за това да възприемете поведението на циник или мъченик. Не. Тъкмо напротив, кроткото и усмихнато отношение към общото бедствие може да доведе до следния успех: превръщането на прецакания празник в ситуация на приемлива баналност.
Обмислете варианта да се приберете сами и с такси.
Преди празника: пийте. В умерени дози алкохолът има социализиращ и еуфоричен ефект без реална конкуренция.
По време на празника: пийте, но намалете дозата (алкохолен коктейл плюс една среда, заредена с еротика, води бързо до насилие, самоубийство и смърт). По-умно е да се вземе половин лексомил в правилния момент. Щом алкохолът увеличи ефекта от транквилантите, започва да ви се доспива. Това е моментът да си извикате такси. Хубавият празник е краткият празник.
След празника: телефонирайте, за да благодарите. Очаквайте търпеливо следващия празник (спазвайте интервал от месец, който по време на ваканцията може да намалее до седмица.)
И накрая, нещо окуражително: с възрастта задължението да празнувате намалява; увеличава се влечението към самотата. Истинският живот се завръща.
Мишел Уелбек
Превод от френски: Ивайло Радославов. Преводът е по: Michel Houellebecq, Rester vivant et autres textes, Paris: “Flammarion”, 1997
(1) Създадена през 1967 г. от Жак Майо, компанията цели да предложи на масовия французин достъпни екскурзии с културен привкус. Днес е част от туристическия бранд TUI.
(2) Компанията е създадена през 1965 г. и оперира на френския пазар и до днес. Специализирана е в почивките, включващи водни и планински спортове.
Източник: litvestnik.wordpress.com
Снимка: Le Figaro, Flavorwire