"Мадам дьо Стал съчетаваше мощно въображение и тънка чувствителност с твърде широки политически и философски разбирания; но тя беше изключение и след нея претенциите на френските жени, дори на най изтънчените, се сведоха до сладостни песни, деликатно нарисувани платна, нежна психология под крилото на християнизма". ~ Сент БЬОВ

Portrait of Mme de Staël (1766 ~ 1817), before 1849, by Marie Eléonore Godefroid (1778-1849), Palace of Versailles

Жермена дьо Стал, известна в литературната история на Франция като Мадам дьо Стал, е дъщеря на женевския банкер Некер, последният финансов министър на крал Луи ХVІ и съпруга на дипломатическия представител на Швеция в Париж барон Стал-Холщайн. Силната й привързаност към бащата проваля до голяма степен брачното й съжителство с изискания шведски благородник и обуславя непрестанното й търсене на идеалната любов.  Изпъстрена с многобройни драматични приливи и отливи е дългогодишната й любовна връзка с Бенжамен Констан, талантлив  поет, принадлежащ също към първото поколение романтици във Франция. В политическия живот Мадам дьо Стал се вписва като ревностна поддръжница на либерализма и убедена феминистка, отстояваща правото на жените да участват пълноправно в обществения живот, да изявяват свободно интелектуалните си заложби и да не се страхуват да доказват духовното си превъзходство пред мъжете. В литературните си творби обаче, тя твърде често отстоява станалата по-късно традиционна представа сред романтиците, че истинското призвание на жената е да се осъществява всеотдайно в любовта, тъй като само тази страст би могла да осмисли живота й, макар че тя неизбежно включва страданието и разочарованията.

Portrait of Madame de Staël as Corinne on Cape Misenum, circa 1808-1809, by Elisabeth Vigée-Lebrun

От всички мъже, които не съм обичала, най-добрият беше първият ми съпруг.

Щастието за индивидите това е надеждата без страха, деятелността без тревогата, славата без клеветата, любовта без непостоянството, въображението, което разхубавява онова, което притежаваме и заличава спомена за онова, което сме изгубили.

Твърдият човек приписва всичко на волята, възторженият – на въображението, а чувствителният – на любовта.

Високите постове приличат на отвесни скали: само орлите или пълзящите се издигат до върха им.

Любовта е своего рода вечност. Тя изтрива паметта за началото и страха пред края.

В живота се налага да избираме между скуката и страданието.

Удоволствията за ума са създадени, за да успокоят бурите на сърцето.

Човекът, който се обрече на преследването на съвършеното блаженство, би бил най-нещастният сред хората.

Ако изследваш хода на човешката съдба, ще видиш, че лекомислието може да доведе до всякакво зло.

Ако съществува някоя разрушителна за съществуването и щастието на свободните страни страст, това е безспорно страстта да се отмъщава.

Леките чувства често продължават много дълго.

Ако не умееш да виеш с вълците, не се опитвай да живееш с тях.

Ентусиазмът е свързан с вселенската хармония. Той включва любовното увлечение по красотата,  поривът на душата към възвишеното, удоволствието от преданата всеотдайност, които се съчетават в емоционална нагласа, чиито главни съставки са величието и спокойствието. ентусиазмът  е за съзнанието това, което е честта за дълга.

Без съмнение правим грешки, когато сме изпълнени с прекалено много доверие. Но по-често грешим, когато сме изпълнени с прекалено недоверие.

Безнравствеността на сърцето е доказателство за ограничеността на ума.

Веднага щом като изчезне мечтата, мястото й се заема от реалността.

Да разбираш, значи да прощаваш.

Когато обичаш човека и не се чувстваш любим, всичко те оскърбява.

Видът на морето винаги ми е правил дълбоко впечатление; то е въплъщение на онази безкрайност, която привлича мисълта и в която тя непрекъснато се губи.

Стремежът да се харесаме ни поставя в зависимост от мненията; стремежът да бъдем обичани ни освобождава от нея.

Всеки човек, на когото е възложено задължението да заповядва на другите, ако не е подчинен на закона, се подчинява само на своите страсти.

Madame de Staël en Corinne, 1807, by Firmin Massot (1766-1849)

Лесно е да бъдеш твърд, когато си безчувствен...

Външността на жената – каквито и да са силата или широтата на нейния ум, каквато и да е важността на нейните занимания – винаги ще бъде или подкрепа, или препятствие в историята на нейния живот.

Годините, прекарани в чужбина, могат да бъдат оприличени на клоните, отсечени от основния ствол.

Любовта е егоизъм за двама.

Да разбираш всичко, значи да си прекалено снизходителен.

В какво не би повярвал, когато силно желаеш да вярваш.

Животът често ни прилича на продължително корабокрушение, с чиито отломки – дружба, слава, любов – са осеяни бреговете на нашето съществувание.

Има хиляди начини да бъдеш много глупав, без да нарушаваш ни един закон.

Истински благородният не търси благодарност – неговата награда е добрата му постъпка.

Когато бедата в страната е повсеместна, егоизмът е всеобщ.

Колкото по-здрав природен ум притежава човек, толкова по-склонен е да действа, без да се оглежда.

Любовта е история в живота на жената и епизод в живота на мъжа.

Не важността на нещата ги прави скъпи за нас, а това, че те са ни нужни.

Ние преставаме да обичаме себе си, когато престанат да ни обичат другите.

Отсъствието на ревност означава пресметлива любов.

Ревността произхожда по-скоро от тщеславие, отколкото от любов.

Суетата е враг на амбицията; тя обича да омаловажава това, което не може да получи.

Картини: commons.wikimedia.org