Великите за великите
(Aristotle with a Bust of Homer, 1653, by Rembrandt, Metropolitan Museum of Art, New York)
Четох „Илиада”. Това ето! Чудото!
Лев ТОЛСТОЙ, 1857
…Критиката има право да намира недостатъци в произведенията на Омир, както астрономът – петънца по слънцето.
Виктор ЮГО, 1860
Омир беше географът и историкът на своето време.
Виктор ЮГО, 1864
Омир, едновременно превъзходен поет и в сериозните си произведения, който впрочем състави не само прекрасни поеми, но създаде и драматични образи.
АРИСТОТЕЛ, 354-344
Могъщи монархии паднаха, изчезнаха с тях и полковете на мнимите герои, идоли на народа. Всичко се разрушава – владения и племена изчезват, накъдето и да обърнем поглед, всичко с бързи крачки тече към своето нищожество. Но Орфей и Омир цъфтят и гласът им е така пленяващ и чувствителен, както в минутата, когато се е произнасял от тях.
Иван КРИЛОВ, 1792
Всички поети са подражавали на Омир, но сам той не е подражавал никому. В това отношение последователи той не е имал.
СТЕНДАЛ, 1808
Нито един поет (не говорим за светците и богопомазаните) не е имал и няма да има подобно влияние върху потомците в толкова отдалечени една от друга страни, както този сляп старец от Хиос.
Уолтър СКОТ, 1809
Омир се откроява сам и няма съперници, подобно на факел, от който гениите на идни векове и далечни народи са черпели огън и светлина.
Уолтър СКОТ, 1809
Хилядолетия разделят Омир от мен, а аз не мога да не го обичам, макар той винаги да е зад сцената. Не мога да не се възхищавам от свежестта на неговите картини, от истината и верността на даже най-малките черти в неговия рисунък на бита на древните герои. Всяка ги извиква от гроба и ги изправя живи пред очите.
Вилхелм КЮХЕЛБЕКЕР, 1831
Омир и Шекспир – всичко е в тях. Другите поети, дори и най-големите, изглеждат малки до тях.
Гюстав ФЛОБЕР, 1844
Омир е младенец, който сънува всичко прекрасно на земята и небесата и бръщолеви за това със звънлив детски глас на гърдите на своята кърмилница природата. Това е спокойна, широка, светла река, която отразява чисто и вярно и небето, и бреговете, и всичко, което живее и се движи по бреговете. Виждаш едно вярно отражение, а светлият отразяващ кристал като че не съществува – окото не го чувствува.
Василий ЖУКОВСКИ, 1847
…Тази младост и свежест, този сякаш вечно смеещ се от слънце живот – цялата тази прелест на първото появяване на поезията в устата на безсмъртния и щастлив народ.
Иван ТУРГЕНЕВ за „Одисея”, 1853
Омир остава ненадминат майстор на гръцкия език без да има представа от граматика, и несравнен поет по времето, когато не е имало други критици освен публиката, на която пял и рецитирал своите епопеи…
Иван ФРАНКО, 1896
… „Илиадата”, за която ако господ е гневен нещо на човечеството – трябва да му прости. Който е създал такова нещо, нему всичко се прощава.
Пенчо СЛАВЕЙКОВ, 1905
Омир, който и в много други отношения е достоен за похвали, ги заслужава затова, дето той единствен между поетите знае добре какъв дял на участие трябва да вземе в поетическата творба.
АРИСТОТЕЛ, 354-344
(Homer, 1663, by Rembrandt, Mauritshuis art museum, Netherlands)
Картини: commons.wikimedia.org